Дебора Харкнес - Нощна сянка

Носеха се слухове, че Чапман е на някаква мисия за Сесил в Ниските земи и пише дълги поеми за вещици. А Марлоу неотдавна бе убит в кръчмарска свада в Дептфорд, макар да се говореше, че е било покушение. Може би онзи странен уелсец щеше да знае повече, защото е бил в кръчмата с Марлоу. Ройдън — който бе единственият наистина силен човек, с когото се бе срещал някога Шекспир — и загадъчната му съпруга бяха безследно изчезнали през лятото на 1591-ва и не се бяха появявали оттогава.

Единственият от кръга на Марлоу, за когото все още чуваше редовно, беше едрият шотландец Галоуглас, който се държеше по-надуто и от принц, но пък разказваше такива чудесни истории за феи и елфи. Именно благодарение на постоянните поръчки на Галоуглас Шекспир имаше покрив над главата си. Галоуглас сякаш винаги имаше работа, изискваща таланта и перото на Шекспир. Пък и плащаше добре, особено когато искаше Шекспир да имитира почерка на Ройдън по полетата на някоя книга или да напише писмо с неговия подпис.

«Ама че тайфа — помисли си Шекспир. — Предатели, атеисти и престъпници, повечето от тях.» Перото му се поколеба върху страницата. Този път решително написа още една дума, след което се облегна и погледна новия си стих.

Вече не можеше да се разпознае като дело на Марлоу. Чрез алхимията на таланта си Шекспир бе превърнал идеите на един мъртвец в нещо подходящо за обикновените жители на Лондон, вместо за опасни хора като Ройдън. И това му бе отнело само няколко минути.

Не почувства абсолютно никакво съжаление, докато променяше миналото и по този начин — бъдещето. Редът на Марлоу на световната сцена бе приключил, а този на Шекспир тепърва започваше. Паметта бе къса, а историята — сурова. Така беше устроен светът.

Доволен, Шекспир добави листчето към купчината подобни листчета, притиснати с кучешки череп в края на писалището. Един ден щеше да му намери място. После размисли.

Може би беше прибързал със зачертаването на «любов напразна». В думите имаше потенциал — нереализиран, очакващ някой да го отключи. Шекспир посегна за парче, което бе отрязал от частично изписан лист в нерешителен опит за икономия, след като Ани му беше показала последната сметка от месаря.

«Напразни усилия на любовта» — написа той с големи букви.

Да, помисли си Шекспир, някой ден това определено щеше да му послужи.

I. Удсток, Старата ложа

Даяна Бишъп, вещица

Матю дьо Клермон, известен като ·Ройдън, вампир

· Кристофър Марлоу, демон и драматург

Франсоаз и Пиер, вампири и прислужници

· Джордж Чапман, писател с някаква репутация и почти никакъв патронаж

· Томас Хариът, демон и астроном

· Хенри Пърси, граф на Нортъмбърленд

· Сър Уолтър Рали, авантюрист

Джоузеф Бидуел, старши и младши, обущари

Господин Самърс, майстор на ръкавици

Вдовицата Бийтън, коварна жена

Господин Данфорт, свещеник

Господин Ифли, майстор на ръкавици

Галоуглас, вампир и наемник

· Дейви Гам, известен като Хенкок, вампир, неговият уелски спътник

II. Сет-Тур и село Сен Люсиен

· Кардинал Жоаюз, посетител на Мон Сен Мишел

Ален, вампир и прислужник на сир Дьо Клермон

Филип дьо Клермон, вампир и господар на Сет-Тур

Готвачът в замъка

Катрин, Жоан, Томас и Етиен, прислужници

Мари, която шие рокли

Андре Шампие, магьосник от Лион

III. Лондон, Блекфрайърс

· Робърт Холи, обущар

· Маргарет Холи, неговата съпруга

· Мери Сидни, графиня Пембрук

Джоан, нейната прислужница

· Никълъс Хилард, художник-миниатюрист

Господин Прайър, пекар

Ричард Фийлд, печатар

Жаклин Вотролие Фийлд, неговата съпруга

Джон Чандлър, аптекар при Барбикан Крос

Амен Корнър и Ленард Шордич, вампири

Отец Хабърд, кралят вампир на Лондон

Ани Крипта, млада вещица с известни умения и почти никаква сила

· Сюзана Норман, акушерка и вещица

· Джон и Джефри Норман, нейните синове

Баба Алсъп, въздушна вещица от Сейнт Джеймс Гарликхайт

Катрин Стрийтър, огнена вещица

Елизабет Джаксън, водна вещица

Марджъри Купър, земна вещица

Джак Блекфрайърс, пъргав сирак