Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Трябваше да затворя очи, обърна глава и отстъпя с ръце пред очите си. Нямах директна връзка с някои от мъжете ми, но държах силите им в себе си. Изгарящата топлина на Ричард и студеният глад на Жан-Клод. С един сърдечен удар исках да се нахраня от Цезар. И това когато бях прекъснала пътя на белезите, бях ги закопала, оковала, заключила със всичко което имам. Когато белезите бяха отворени между трима ни, желанията които преминаваха през мен, мислите които мислех, бяха прекалено ужасяващи или просто прекалено чужди. Не за пръв път се чудих какво парче от мен те имаха в себе си. Какво тъмно желание или странен подтик съм оставила— Ако въобще говоря с някой от тях отново, може би ще попитам, или отново, може би няма.

Усетих някой да се приближава. Поклатих глава.

— Не ме докосвай.

— Нека да отидем зад сцената, където мога да се извиня — беше гласът на жреца.

Свалих ръцете си и го открих стоящ до мен. Протегна ръката си към мен. Не го докоснах.

— Няма да те нараним. — Положих лявата си длан в неговата и кожата му бе спокойна, нямаше нищо освен човешка топлина. Поведе ме към арената, която бе от далечното ляво на сцената. Цезар вече беше там с другите три жени. Ягуарите бяха там като охранители и изглежда това бе накарало двете блондинки да станат смели отново и докосваха Цезар, докато той целуваше Рамона, а тя му отвръщаше с ентусиазъм.

Жреца ме поведе към тях и аз се отдръпнах. Прошепнах:

— Не мога. — Имах предвид, че не мога да докосна Цезар толкова скоро. Не се доверявах на себе си и не исках да го кажа на глас. Не ми бе и нужно. Жреца изглежда разбра.

Наведе се близо.

— Моля, просто стои близо до тях. Никой няма да те докосне. — Не знам, защо му повярвах, но го направих. Стоях близо до мини оргията, опитвайки се да не изглеждам толкова неудобно колкото се чувствах. Тогава огромен бял екран дойде от небето и преди да отиде на мястото си, жреца ме издърпа на една страна. Жена с моята височина и с коса дълга колкото моята се появи и отиде към мини оргията. Гледах я как се присъединява към групата, а ягуар издърпа русата настрани. Жена, която приличаше на русата дойде и зае нейното место. Смениха всички, дори и Цезар с актьори, които направиха сянкова оргия срещу белият екран. Актрисите си приличаха със всички избрани жени, най-малко за играта със сенките. Което бе и това което Далас имаше предвид, за това че се нуждаят от някого с моята височина и дължина на косата да завърши булките.

Актьорите всъщност не правеха нищо, но от страна на публиката сигурно изглеждаше като нещо много повече. Дрехи изхвърчаха и жените бяха без горнища, чудех се дали сенките изглеждат толкова без горнища както и истинското нещо.

Жреца ме издърпа докато не стояхме в малкото място с пердето. Говореше ниско но внимателно, така че предположих че можем да говорим без да бъдем чути на сцената.

— Никога нямаше да те изберем, ако мислехме, че си нещо повече от човешко същество. Нашите най-дълбоки извинениея.

Свих рамене.

— Нищо лошо не е станало.

Погледна ме и в тежестта на погледа му имаше знание, което не можех да излъжа.

— Ти си изплашена от това, което лежи в теб и не си го приела.

Това бе самата истина.

— Не, не съм го приела.

— Трябва да приемеш това което си или никога няма да разбереш какво е истинското ти място в света, истинската ти цел.

— Не приемай това погрешно, но не се нуждая от лекции тази вечер.

Намръщи се и имаше гняв в него. Не беше свикнал да му говорят така. Обзалагам се, че всички се страхуваха от него. Може би и аз трябваше, но какъвто и страх да имах от него, от тях, изчезнаха, когато разбраха, че исках да си взема хапка от врата на Цезар. Това ме изплаши повече от всичко, което могат да ми направят тази вечер. Добре де, почти всичко, което могат да ми направят тази вечер. Никога не подценявай творчеството на същество, което е на над хиляда години. Повечето от тях, знаят повече за болката, отколкото бедните хора някога ще узнаят. Освен ако не сме много, много големи каръци. Или се чувствах късметлийка, или бях глупава.

Той посочи на ягуара, който ме беше избрал да дойде при нас. Той падна на колене, главата наведена. Жреца каза:

— Ти избра тази жена.

— Да Пинотл.

— Не усети ли звяра?

Наведе главата си още повече.

— Не милорд.

— Избери — каза свещеника.

Коленичещият мъж извади нож от колана си. Дръжката бе тюркоазена и във формата на ягуар. Острието беше около осемнадесет сантиметра черен обсидиян. Мъжа подаде ножа на жреца, който го пое почтително, както му бе подадено. Мъжа откопча скритото копче на ягуарската кожа и издърпа качулката назад, така че главата му да е гола. Косат а му беше гъста и дълга, вързана на дълга опашка от задната част на главата му.