Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Русата се наведе към мъжа и ухапа дупето му, не силно, но достатъчно, че да го накара да подскочи. Гърба му бе към публиката, така че вероятно аз бях единствената която видя гнева, който се показа само за момент на прекрасното му лице.

Жреца остана от своята страна на сцената, сякаш не иска да се разсейва от шоуто, но знаех, че е обърнал вниманието си към мен. Цялата сила като напрежение срещу кожата ми.

Гласът му.

— най-неохотната булка да го остави самотен в часа на неговата нужда. — Почувствах силата му и сега силата бе придружена с думи. Когато каза „нужда”, аз изпитвах нужда. Тялото ми се стегна, но можех да го игнорирам. Знаех, че мога да стоя там и да бъда неподвижна, той можеше да най-доброто от себе си и аз можеш да се противопоставя. Но никой човек не би успял. Анита Блейк, вампирският екзекутор, можеше да остане твърда, но Анита Ли, купонджийка под прикритие, е… Ако просто останех там, играта започваше. най-малко щяха да разберат, че не съм обикновен турист. Моменти като този е една от причините да мразя работата под прикритие.

Игнорирах богатият глас на жреца и просто тръгнах към мъжа. Той имаше проблеми с това да задържи ръцете на блондинката извън предната част на стринговете си. Другата жена лежеше в гнездо от собствената си тъмна коса, прегръщайки крака му, едната й ръка си играеше със страничната каишка на стринговете. Само Рамона стоеше там, лицето празно, ръцете от двете й страни, чакаща за заповеди. Но жреца бе концентрирал цялата си енергия върху мен. Тя бе в безопасност, докато той не свърши с мен.

Тъмнокосата жена успя да свали каишката надолу по гладката кожа на бедрото му и русата използва шанса си да вкара ръката си под платът. Очите му се затвориха, отметна главата си назад, тялото му реагира автоматично, дори докато ръката му грабна дланта й и се опита да я извади от стринговете. Явно, тя се държеше, не наранявайки го точно, но не го пускаше.

Съмнявах се, че клуба би толерирал такова ниво на злоупотреба, ако изпълнителя беше жена, а избраните от публиката мъже. Някои форми на сексистките двойни стандартни не работят в полза на мъжете. За жена, всички щяха да се втурнат на сцената и да я спасят, но той бе мъж и трябваше да се оправя сам.

Докоснах рамото на Рамона и я преместих на една страна сякаш тя беше мебел. Тя се премести където я оставих, очите все още затворени. Това че бе толкова податлива ме накара да се почувствам още по-зле. Но по един проблем на момент. Сложих дланта си върху неговата и я преместих от китката на блондинката. Ръката му не се премести отначало, тогава ме погледна, погледна ме наистина. Очите му бяха големи, меко сиво с черен кръг около ирисите, сякаш някой бе използвал същата очна линия да очертае очите му, която е използвал за веждите и тъмните мигли. Страни очи. Но каквото и да видя в моите очи изглежда го увери, защото той пусна блондинката. Има нерви на ръката около три пръста надолу след сгъвката на лакътят. Ако го удариш правилно, е доста болезнено. Натиснах пръстите си в кожата й, сякаш щях да намеря нерва и да го издърпам на повърхността. Бях ядосана и исках да я нараня. Успях.

Тя изпищя леко, ръката й се отвори и можех да издърпам ръката й с пръсти прещипали нерва. Тя не се бори, просто скимтеше и ме гледаше с големи нефокусирани очи, но болката изгонваше алкохола. Ако продължих достатъчно дълго, щях да я направя трезвена за, ъ, петнадесет минути или малко повече, ако първо не припадне.

Говорех тихо, но гласът ми се чуваше. Сцената имаше прекрасна акустика.

— Мой ред.

Високата жена изпълзя далеч от него, измъкваше се в стегнатата си пола докато не падна по лице. Трябва да си наистина пияна, за да паднеш от такава позиция. Тя се подпря на лакът и гласът й прозвуча плътен, но паникьосан.

— Той е твой.

Издърпах блондинката на няколко стъпки по далеч от мъжа и бавно пуснах ръката й. Казах й:

— Стой. — Тя прегърна ръката срещу тялото си, навеждайки се над нея. Погледът, който ми хвърли не беше приятелски, но тя не каза нищо. Мисля, че се страхуваше от мен. Това не бе една от страхотните ми вечери. Първо, оставих приятната дама да бъде насилена умствено, след което тероризирах пияни туристи. Бих казала, как нощта би могла да стане по-зле, но най-лошото чакаше. Погледнах назад към почти голия мъж и не знаех какво да правя с него.

Върнах се при него, защото не можех да измисля подходящ начин да сляза от сцената. По всяка вероятност развалих прикритието си като турист, но Едуард ме беше оставил да донеса пистолета и ножовете в клуба. Всъщност, всички бяхме подготвени за битка или за вампири или каквото и да е. охранителите, освен ако не бяха идиоти, трябваше да са видели някои от оръжията. За мен просто не трябваше да се предполага, че съм вампирски екзекутор, но никога не съм играла жертва добре. Въобще не трябваше да идвам на сцената, но сега е твърде късно.