Джеймс Кори: Левиатан се пробужда

— И после стана пуф. Вътре влетяха хлапаци с ножове, врякаха с цяло гърло и взеха да ни блъскат. — Момичето махна с ръка. — Приличаше на танц, само дето Буми се озърташе тъй, сякаш са му източили мозъка. Чаткаш ли, готин?

Изправеният до вратата Хейвлок премигна два пъти. На лицето на едрия мъж бе изписано раздразнение. Една от причините, поради които Хейвлок никога нямаше да стане старши детектив. И поради която вечно го обираха на покер.

Милър беше много добър на покер.

— Аз разбирам — рече той. Говореше с акцента на жител на вътрешните планети. Махна с ръка, повтаряйки жеста на момичето. — Значи Буми нищо не е видял. Забравена ръка.

— Те това разправям и аз де, забравена ръка — потвърди момичето, сякаш Милър бе прочел цитат от Евангелието. Милър кимна и отстрани двамата изглеждаха като двойка птички, подхванали брачен ритуал.

Миниатюрният апартамент под наем се състоеше от три боядисани в кремаво стаички — кухня, всекидневна и баня. Подпорите на разгъваемото легло бяха чупени и поправяни толкова много пъти, че вече не се прибираха в стената. Толкова близо до центъра на Церера това вероятно се дължеше по-скоро на движеща се маса, отколкото на гравитация. Въздухът миришеше на протеинова мая и парникови гъби. Местна храна, която подсказваше, че който и да бе чукал момичето толкова здраво, та да строши леглото, не ѝ бе плащал достатъчно дори за свястна вечеря. А може би е плащал, а малката е предпочитала да използва спечеленото за хероин, малта или МСК.

Както и да е, това си е нейна работа.

— И после? — подкани я Милър.

— Буми се изпари като въздух във вакуум — изкиска се момичето. — Тряс по тиквата и да го няма. Следиш ли ме?

— Следя — рече Милър.

— А пък аз, с тез диваци вътре, изчезнах. Духнах.

— А Буми?

Момичето го изгледа бавно от обувките до главата. Милър се засмя. Оттласна се леко от креслото и се изправи без усилие в леката гравитация.

— Ако се покаже, питай го как е — заръча той.

— Комо но? — сви рамене момичето. Защо не?

Тунелът отвън бе бял на местата, където не беше изцапан. Широк десет метра, издигащ се бавно в двете посоки. Белезникавите фосфоресциращи светлини дори не правеха опит да имитират слънчево осветление. На половин километър по-надолу някой се бе блъснал в стената толкова силно, че отдолу се показваше нащърбена скала и никой не си бе направил труда да поправи пораженията. А може би си беше така. На такава дълбочина, почти до епицентъра на въртене, туристи почти не слизаха.

Хейвлок приближи малката електрическа кола, подскачайки високо при всяка стъпка. Рядко слизаше на нивата с ниска гравитация и се чувстваше доста непохватен тук. Милър бе прекарал целия си живот на Церера, но дори той понякога се чувстваше нестабилен заради Кориолисовия ефект 3 3 Видимо отклонение на обект от зададен път поради въртяща се инерционна система. Причинява объркване на възприятията и дезориентация на тялото. Често срещан при пилотите. — Б.пр. .

— Е — погледна го Хейвлок. — Позабавлява ли се?

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Милър.

Електрическият двигател замърка равномерно и колата се стрелна през тунела, като свиреше на завоите с пенопластовите си гуми.

— Ами да разговаряш на странния си местен диалект пред един глупак от Земята — поясни Хейвлок. — Не разбрах и половината от това, което си казахте.

— Това не беше сценка между двама поясни и землянин — каза Милър. — А по-скоро между двама полуграмотни местни жители и един образован. Но щом питаш, ще ти призная, че доста се забавлявах.

Хейвлок се разсмя. Беше от хората, които носеха на шега. Вероятно затова го биваше в отборните занимания — футбол, баскетбол, политика.

Милър не беше особено добър в тях.

Церера, главният космопорт на Пояса и външните планети, имаше диаметър двеста и петдесет километра и десет хиляди километра тунели, виещи се из множеството подлежащи слоеве. Завъртането му до ускорение от една трета g бе отнело на най-добрите мозъци от „Тихо манифакторинг“ почти половината от живота им и те все още бяха ужасно доволни от постигнатото. Сега Церера имаше близо шест милиона постоянни жители и поне хиляда кораба на док всеки ден, което означаваше, че общото население надхвърля седем милиона.

Платина, желязо и титан от Пояса. Вода от Сатурн, зеленчуци и месо от огледалните парници на Ганимед и Европа, органика от Земята и Марс. Енергийни колектори от Йо, хелий-3 от рафинериите на Рея и Япет. Огромна река от богатства и власт, несравнима с нищо в цялата човешка история, течеше през Церера. А където има търговия в подобни мащаби, има и престъпност. Където има престъпност, има и полицейски сили, които да се опитват да я обуздаят. Хора като Милър и Хейвлок, чиято работа бе да обикалят с електрическата си кола из нискогравитационните тунели и да разпитват зле платени курви какво е станало предната нощ и защо Буми Чатърджи е престанал да събира рекет за закрилата, осигурявана от дружество „Златен клон“.