Джеймс Кори - Левиатан се пробужда

Централният участък на „Звездна спирала“, седалището на полицейската организация и военен гарнизон на станция Церера, се намираше на трето ниво под повърхността на астероида, издълбан на два квадратни километра и достигащ толкова близо до обвивката, че Милър можеше да обикаля из етажите без дори да напуска участъка. Хейвлок отиде да остави колата, а Милър се прибра в миниатюрния си кабинет, прехвърли записа на разпита в компютъра и отново го прегледа. Беше някъде към средата, когато партньорът му се надвеси над него.

— Научи ли нещо? — попита той.

— Не много — призна Милър. — Буми е бил нападнат от непознати местни бандюги. Понякога типове като него наемат разни отрепки да им се нахвърлят, за да си лъснат имиджа, след като героично ги прогонят. Това имаше предвид малката, като спомена, че можело да е „танц“. Момчетата, които са му скочили, изглеждат от същия тип, само че вместо да им се изрепчи, Буми е хукнал да бяга.

— И сега?

— И сега нищо. Тъкмо тази част не разбирам. Някой е ступал дребен бирник на „Златен клон“ и няма и следа от разплата. Вярно е, че Буми е от утайката, но все пак…

— Да де, но подгонят ли типове като него, скоро ще секнат парите за онези над тях — подхвърли Хейвлок. — Защо тогава „Златен клон“ не е раздал гангстерско правосъдие?

— Тази работа не ми харесва — рече замислено Милър.

Хейвлок се засмя.

— Поясни — въздъхна той. — Достатъчно е да се обърка едно нещо и цялата ви екосистема заплашва да рухне. Какво лошо има в това, че „Златен клон“ е заслабнал и вече не може да поддържа авторитета си? Нали тъкмо те са лошите?

— Да, така е — кимна Милър. — Говори каквото щеш за организираната престъпност, но тя поне е организирана.

Хейвлок се тръшна на малкия пластмасов стол до бюрото на Милър и се загледа в екрана.

— Добре де — заговори той. — Какво, по дяволите, е „забравена ръка“?

— Термин от бокса — обясни Милър. — Ударът, който не виждаш.

Компютърът изписука и в стаята прокънтя гласът на капитан Шадид:

— Милър? Там ли си?

— Хм — изсумтя Хейвлок. — Лошо предзнаменование.

— Какво? — попита капитанът с рязък глас. Шадид така и не бе успяла да преодолее предразсъдъците си спрямо Хейвлок, най-вече заради произхода му от вътрешните планети.

— Тук съм, капитане. Какво мога да направя за вас?

— Ела в кабинета ми, ако обичаш.

— Веднага — рече той.

Милър стана и Хейвлок побърза да се намести в креслото му. Нищо не си казаха. И двамата знаеха, че капитан Шадид щеше да повика и Хейвлок, ако искаше той да присъства. Още една причина, поради която Хейвлок никога нямаше да стане старши детектив. Милър го остави да прегледа наново записа и да измъкне каквото може от него. Работа, която би могла да му отнеме цял живот.

В кабинета на капитан Шадид преобладаваха меки женствени тонове. По стените висяха истински платнени гоблени, от въздушния филтър се носеше ухание на кафе и канела. Шадид носеше косата си спусната в разрез с правилника и униформата ѝ бе разкопчана. Ако трябваше да я опише с минимум думи, Милър вероятно би прибягнал до термина „камуфлаж“. Тя кимна към креслото и той седна.

— Какво откри? — попита, втренчила поглед в стената зад него. Не проявяваше интерес, очевидно това бе само встъпление към разговора.

— Че със „Златен клон“ става същото, каквото с бандата на Сохиро и Лока Грейга. Все още са на линия, но… някак са се отдръпнали. Пропускат малки, но важни неща. По-малко бойци в своя район, отслабен натиск. Поне половин дузина от хората им са изчезнали.

Това привлече вниманието ѝ.

— Убити? — попита тя. — Настъпление на СВП?

Настъплението на Съюза на външните планети бе нещо като дамоклев меч, висящ постоянно над главата на церерската полиция. В традицията на Ал Капоне и „Хамас“, на ИРА и „Червените бригади“, СВП бе обичан от обикновените хора и вдъхваше страх на онези, които му се изпречваха на пътя.

Странна смесица от социално движение, терористична организация и новооформяща се нация, Съюзът бе лишен напълно от институционална съвест. Капитан Шадид може и да не харесваше Хейвлок, защото идваше от гравитационния кладенец, но бе готова да работи с него. СВП щеше да го изхвърли през шлюза. Хора като Милър пък щяха да получат куршум в главата, при това пластичен. За да не попадат осколки в прахосъбирателя.

— Не мисля — отвърна той. — Не ми прилича на война. По-скоро… Да си призная честно, капитане, не зная какво е. Размахът е твърде голям. Вече никой никого не охранява, незаконните залагания също намаляват. Горе на шесто ниво Купър и Харири затвориха публичния си дом, който е там откак се помня, и изглежда, няма никакви признаци да го отворят другаде. Независимите като че са малко по-активни, но ако оставим това настрана, всичко си е както обикновено. Само дето е някак странно.