Джеймс Кори - Левиатан се пробужда

Тя кимна, но не сваляше поглед от стената. Беше изгубил интереса ѝ също така бързо, както го бе предизвикал.

— Да оставим тази тема — заговори тя, — имам нещо за теб. Нов договор. Само ти. Без Хейвлок.

Милър скръсти ръце.

— Нов договор — повтори той. — Какво значи това?

— Значи, че „Звездна спирала“ е приела договор за служба извън обичайните полицейски пълномощия на Церера и в ролята си на мениджър на компанията аз ти възлагам тази задача.

— Уволнен ли съм?

Капитан Шадид смръщи ядосано вежди.

— Това е допълнителна задача — обясни тя. — Оставаш на щат към церерската служба. Но ще имаш… и странични занимания. Виж, Милър, на мен също не ми се нрави тази история. Не те гоня от участъка. Не прекратявам основния ти договор. Става въпрос за услуга, която някой на Земята прави на важен акционер.

— Нима вече правим услуги на акционерите? — учуди се Милър.

— Ти правиш — изгледа го строго тя. Гласът ѝ вече бе твърд и непоколебим. Очите ѝ лъщяха като мокра гранитна стена.

— Добре, тогава — въздъхна Милър. — Щом казвате.

Капитан Шадид извади ръчния си терминал. Милър протегна ръка към колана си и откачи своя, за да приеме краткия кодиран сигнал. Каквото и да съдържаше той, Шадид го държеше извън полицейската мрежа. На екрана му се появи нов файл с название „Дж. Мао“.

— Става дума за нечия изгубена дъщеря — обясни капитан Шадид. — По-точно за дъщерята на Ариадне и Жул Пиер Мао.

Името му се стори познато. Милър докосна с пръст екранчето на терминала.

— Търговската компания „Мао-Квиковски“?

— Същата.

Милър подсвирна тихо.

„Маоквик“ може и да не беше сред десетте най-могъщи компании в Пояса, но със сигурност бе доста нагоре сред петдесетте. Доколкото си спомняше, компанията бе взела дейно участие при епичното падане на венерианските облачни градове. Бяха използвали парите, спечелени от последвалия процес, за да развият и разширят дейността си, най-вече в сферата на междупланетния транспорт. Сега корпоративната им станция бе напълно независима и се носеше между Пояса и вътрешните планети с царственото величие на древен презокеански лайнер. За компанията дребни риби като Милър бяха като стоката, която купуват и продават на пазара.

Току-що го бяха купили.

— Главната им база е на Луната — продължи капитан Шадид. — Притежават всички права и привилегии на земните граждани. Но имат сериозно участие и тук.

— И са си изгубили дъщеричката?

— Черна овца — намръщи се капитанът. — Напуснала колеж, забъркала се с някаква група на име „Далечни хоризонти“. Студентски активисти.

— Прикритие на СВП — отбеляза Милър.

— Под тяхно крило са — поправи го Шадид. Милър не реагира на забележката, но за миг у него се пробуди любопитство. Зачуди се на чия страна ще застане капитан Шадид, ако ги нападне СВП. — Семейството се е опитвало да прояви търпение. Имат още две деца, за чиито интереси в живота се грижат внимателно, и са решили, че в желанието на Джули да се разхожда по широкия свят и да се определя като боец за свободата няма нищо лошо.

— А сега искат да я намерим — подметна Милър.

— Именно.

— Какво се е променило?

— Изглежда, не са готови да споделят с нас тази информация.

— Ясно.

— Според последните данни, работила е на Тихо, но имала апартамент тук. Открих адреса в мрежата и поставих код на вратата. Паролата е в терминала ти.

— Добре — рече Милър. — За какво е договорът?

— Да намериш Джули, да я задържиш, ако трябва със сила, и да я пратиш у дома.

— На това му казват отвличане.

— Така е.

Милър се загледа в терминала си, прелистваше файловете, без всъщност да ги чете. Усещаше странна тежест в стомаха си. От трийсет години бе на служба на Церера и когато постъпи, не хранеше кой знае какви илюзии. Имаше една шега, че на Церера няма закони, а полиция. Ръцете му не бяха по-чисти от тези на капитан Шадид. Понякога се случваше хора да изпаднат от въздушния шлюз. Случваше се от бюрата им да изчезнат веществени доказателства. Въпросът не беше дали е правилно или не, а само дали е оправдано. Когато прекараш целия си живот в каменна сфера и храната, водата и въздухът ти пристигат от толкова далечни места, че не можеш да ги откриеш дори с телескоп, налага се да развиеш известна морална гъвкавост. Но досега не се бе занимавал с отвличане.

— Има ли проблем, детектив? — попита капитан Шадид.

— Не, капитане. Ще се погрижа за това.

— И не губи много време — предупреди го тя.