Джеймс Кори: Левиатан се пробужда

Но се оказа, че това няма значение.

Никой не зададе въпроси за товара или разрешителните. Нападателите се държаха така, сякаш притежават кораба, и капитан Дарен бе принуден да изпълнява всяко тяхно хрумване. Всички останали — Майк, Дейв, Уан Ли — просто вдигнаха ръце и правеха каквото им се нареждаше. Пиратите, или роботърговци, или каквито бяха там, ги отведоха от малкия товарен кораб, който бе и неин дом, като ги накараха да преминат през съединителния тунел без скафандри. Тънката, покрита със слой милар стена на тунела бе единствената преграда между тях и абсолютния вакуум отвън. Скъса ли се — сбогом, бели дробове.

Джули също тръгна, но после мръсниците ѝ се нахвърлиха, опитаха се да разкъсат дрехите ѝ.

Пет години тренировки по жиужицу в условия на ниска гравитация, а сега — затворена в тясното пространство, с негодниците наоколо. Успя да причини доста щети. За миг дори си помисли, че ще ги надвие, когато една изникнала изневиделица тежка ръкавица се стовари в лицето ѝ. Мътна пелена скри света пред очите ѝ. После шкафчето и „Ако вдига шум, я застреляйте“. Четири дни, през които се стараеше да стои безшумно, докато те биеха приятелите ѝ на долната палуба и изхвърлиха един от тях през шлюза.

След шест дена на кораба се възцари тишина.

Шест дена, през които тя дремеше и се пробуждаше, измъчвана от объркани видения, дочуваше в просъница звуците от стъпки, откъслечни разговори, свистенето на хидравличните врати и далечния, равномерен тътен на двигателя и реактора. Когато двигателят замлъкна и гравитацията изчезна, Джули се пробуди от поредния сън, в който се надпреварваше със стария си скутер, за да открие, че се полюшва в шкафчето, а мускулите ѝ се свиват в болезнени спазми.

Тя се оттласна леко към вратата и долепи ухо до хладния метал. В началото я завладя паника, но сетне долови слабия шум на пречистващата инсталация. Корабът все още функционираше и рециклираше въздуха, ала двигателите мълчаха и никой не отваряше врати, нито вървеше или говореше. Може би екипажът се бе събрал на обсъждане. Или имаше забава на другата палуба. Или пък всички се бяха заели да отстраняват някоя сериозна повреда.

Прекара целия ден в ослушване и чакане.

На седмия ден ѝ свърши водата. От двайсет и четири часа не бе долавяла шум или движение. Тя облиза пресъхналите си устни и започна да вика. Крещя, докато пресипна.

Никой не дойде.

А на осмия ден бе готова да я застрелят. От два дена нямаше вода, уринаторната торбичка бе напълнена до пръсване. Опря гръб в задната стена на шкафчето и се заклещи с ръце в страничните. Спазмите в краката ѝ след първия ритник едва не я накараха да изгуби съзнание. Вместо това изкрещя.

„Глупачка“ — рече си ядосано. Очевидно страдаше от дехидратация. Осем дена без никакво движение бяха достатъчни, за да започне атрофия. Е, ако не друго, поне се беше протегнала.

Тя се зае да масажира вкочанените си мускули, докато се отпуснаха, протегна се отново и се опита да настрои ума си, както правеше, когато беше в доджо 1 1 Доджо — (яп.) — тренировъчна зала по бойни изкуства. — Б.пр. . Когато възстанови контрола над тялото си, изрита отново вратата. И отново. И отново, докато през цепнатините започна да се процежда светлина. И отново, докато вратата се изкриви толкова силно, че трите панти и бравата бяха единствените опори, на които се държеше.

И още веднъж, за последен път, след което бравата се строши и вратата отлетя настрани.

Джули изхвърча от шкафчето, вдигнала ръце и готова да изглежда заплашителна или изплашена, в зависимост от това кое от двете можеше да се окаже по-полезно.

Нямаше никого на палубата — в шлюза, в гардеробния отсек с шкафчетата, в едно от които бе прекарала цели осем дена, и в останалите помещения. Всички бяха празни. Тя измъкна една намагнетизирана щанга от кутията с инструменти за РОК 2 2 РОК — работа в открития космос. — Б.пр. и се спусна на пасажерската палуба на долния етаж.

А след това на по-долната палуба и на тази под нея. В каютите на екипажа цареше изрядна чистота и почти военен ред. Надникна в склада, там откри следи от борба. В празния лазарет. В торпедния отсек. Никой. Комуникационната станция бе изключена и затворена. На екраните за външно наблюдение нямаше и следа от „Скопули“. Сърцето ѝ се сви. Палуба след палуба, каюта след каюта без никакви признаци на живот. Какво ли бе станало? Радиационно замърсяване? Отравяне на въздуха? Каквото и да бе, вероятно бе принудило екипажа да се евакуира. Зачуди се дали би могла сама да управлява кораба.