Джеймс Кори - Вратата на Абадон

След като двегодишният срок най-сетне измина, той се опита да влезе в техническо училище, ала не можа да се пребори с хормоните и алкохола. Изгониха го оттам и му останаха само военните или живот на помощи. В космопехотата, където шансът да оцелее бе по-голям, койката му едва ли бе по-широка от преддверието на апартамента на станция Тихо. Не разполагаше дори със свое място, освен когато ги строяваха отвън. Станция Церера не бе по-добра. Дупката, която си избра за жилище, бе близо до центъра на въртене, имаше ниско g и силен Кориолисов ефект. А и не беше нищо повече от място, където да преспиш след поредната пиянска вечер, но поне си бе негова. Голи стени от шлифован камък, корабна койка с колани, за да се пристяга в ниската гравитация. Някой от предишните собственици бе издялал на стената думите BESSO O NADIE . Поясен вариант на „по-добро или нищо“. По онова време още не знаеше, че това е политически лозунг. Предметите, с които се бе сдобил след идването си на станция Тихо — рамка, в която бе подредил десетина семейни снимки от Земята, малкият санстонски свещник, подарък от бившата му приятелка, цивилните дрехи — щяха да изпълнят предишната му квартира на Церера и да не оставят място, където да спи. Имаше твърде много вещи. Преди трябваше да решава от кое да се лиши.

Но не и при тази задача. Апартаментът на „Бегемот“ му се стори направо огромен.

Чу се мелодичен звън, оповестяващ, че има някой пред вратата. По навик Бика провери на монитора, преди да отвори. Фред пристъпваше от крак на крак. Носеше възшироки бели панталони в напразен опит да скрие изпъкналото си шкембе. Фред бе изгубил форма, също както и Бика. Двамата просто остаряваха.

— Здрасти — поздрави Бика. — Вземи си стол. Още подреждам.

— И докъде стигна?

— Реших да прекарам известно време на кораба, преди да полетим. Може да срещна някой заблудил се мормон.

Фред намръщи леко вежди.

— Сигурен съм, че сме се отървали от тях още първия път — подхвърли той. — Но корабът е доста голям. Щом ти се иска, иди да ги търсиш.

Бил отвори гардероба и плъзна пръст по ризите. Имаше цели десет. И това ако не е признак за декадентство. Кому са притрябвали десет ризи? Извади пет и ги хвърли на стола до шкафа за обувки.

— Ако успеят да си върнат правата за „Науву“, ще стане голямо мазало — рече той. — Като си помислиш какви промени направихме тук.

— Няма да успеят — успокои го Фред. — Конфискуването на кораба бе съобразено с всички законови изисквания. Имаше извънредно положение. Десет часа мога да ти изброявам подобни прецеденти.

— Да, но след това го спасихме и го обявихме за наша собственост — възрази Бика. — Това е все едно да ти заема камиона, да се надъня в някоя канавка и след като го измъкна, да заявя, че вече е мой.

— Законът притежава много хубави страни — подсмихна се Фред. Имаше уморен вид. Нещо друго го безпокоеше. Бика отвори ново чекмедже, хвърли няколко чифта чорапи в рециклатора, а останалите скупчи върху ризите.

— Освен ако съдията не е на друго мнение — изтъкна той.

— Земните съдии нямат право на глас тук — подчерта Фред. — А тези от нашата система са лоялни към СВП. Наясно са с цялостната картина. Няма да ни отнемат най-голямата придобивка за последните години, за да я върнат на предишните собственици. В краен случай ще отсъдят да се изплати компенсация.

— Можем ли да си го позволим?

— Не и точно сега — поклати глава Фред.

Бика се разсмя.

— Питал ли си се някога къде сгрешихме, че стигнахме до тук? След толкова години да съм подчинен на Ашфорд. Не може да се каже, че сбъднахме мечтите си, не мислиш ли, човече?

— Като стана дума за това — поде Фред и прехапа устна. — Има малка промяна в плана.

Бика отвори гардероба и неволно стисна челюсти. Фред не бе дошъл тук само за да си бъбрят. Очевидно имаше някакъв проблем. Бика извади от гардероба два костюма, обвити в предпазно фолио. Не ги беше обличал от десет години. Сигурно нямаше да му станат.

— Ашфорд смята, че ще е най-добре заместник да му бъде Мичио Па. Обсъдихме го и аз те преназначих за шеф на охраната.

— Значи вече съм трети в редицата — засмя се Бика. — Защо? Ашфорд да не би да се бои, че ще му взема мястото?

Фред се наведе напред, сплел пръсти. По лицето му си личеше, че положението е тежко и той се опитва да извлече максимална полза от него.

— Ето как стоят нещата — обясни той. — Това е флот на СВП. „Бегемот“ е отговорът на поясните на тежките бойни кораби на Марс и Земята. Така че ако поставим землянин на мостика, няма да пратим правилното послание.