Джеймс Кори - Вратата на Абадон

От двайсет и две годишна възраст живееше в сумрака. Сега бе на четирийсет. А Фред, неговият старши офицер при две поредни правителства, бе по-възрастен от него.

Товарната платформа се издигаше пред тях и гъвкавите ѝ стени блестяха като змийски люспи. Чуваше се постоянно ниско бръмчене — вибрациите от монтажното снаряжение, прекарвано през плътта на станцията. Ротационната гравитация тук бе малко под стандартното една трета g на станция Тихо и Ашфорд се забавляваше да ускорява ход, а после да забавя, изчаквайки демонстративно земляните. Бика позабави малко крачка, за да го накара да ги чака по-дълго.

— Факторът време? Че какво ще е това, полковник? — повдигна вежди Ашфорд.

— Не е чак толкова лошо, колкото би могло да бъде — отвърна Фред. — Пръстенът не е показвал забележими промени след тази по време на инцидента. Никой не е преминавал през него, нито пък нещо е излизало от другата страна. Хората се въздържат да го правят само защото преди това ще напълнят гащите. Марс се отнася към случая като към въпрос от строго научно и военно значение. Вече държат в готовност за излитане шест научноизследователски кораба.

— При какъв ескорт? — вметна Бика.

— Един разрушител и три фрегати — отвърна Фред. — Земята реагира по-бавно, но в по-голям мащаб. Следващата година се очакват избори и генералният секретар е подложен на атака, че се прави на сляп за действията на разни могъщи корпорации.

— Питам се защо ли? — подхвърли сухо Бика. Дори Ашфорд се усмихна. Откакто съществуваха „Протоген“ и „Мао-Квиковски“ редът и стабилността в Слънчевата система не бяха същите като някога. Станция Ерос вече я нямаше, превзета от чуждоземна технология и запокитена на Венера. Ганимед произвеждаше по-малко от една четвърт от предишната си хранителна продукция, принуждавайки населените центрове на външните планети да прибягват до запасите си. Земно-марсианският съюз бе само смътен спомен в главите на застаряващи любители на алкохол. Добрите стари дни бяха отишли по дяволите.

— Всичко това е представление — продължаваше Фред. — Медии. Религиозни водачи. Поети. Артисти. Замъкват ги при Пръстена, за да може журналистите да го държат във фокуса на прожекторите.

— Типично — кимна Ашфорд, но не уточни. Типично за един политик. Типично за човек от Земята. — Ние какво ще търсим там?

Лентата замря за кратко, укротена от някаква програма, вероятно решила, че е стигнала до ръба на претоварването.

— До момента ни е известно, че някакъв кретен е навлязъл в Пръстена с високо балистично ускорение, но не се е появил от другата страна. — Фред оформи с ръцете си кръг, сякаш изобразяваше прегръдката на Пръстена. — Очевидно там съществува някаква физична аномалия. Възможно е Пръстенът да е погълнал кораба на онова побъркано хлапе и да го е превърнал в нещо друго. Той разпръсква доста гама и рентгенови лъчи, но недостатъчно, за да ги обясним с масата на кораба. Не е изключено да го е повредил. Да е отворил портал, през който всеки миг ще се изсипят кораби, натоварени с малки зелени човечета, за да превърнат Слънчевата система в гараж за камиони.

— Какво… — поде Бика, но Ашфорд го изпревари.

— Някаква реакция от Венера?

— Нищо — отвърна Фред.

Венера мълчеше. През годините, след като отвлечената станция Ерос бе паднала през облаците ѝ, всички човешки очи бяха насочени към тази планета, следяха как чуждоземната протомолекула се бори с невероятно суровия и горещ климат. Кристални кули се издигаха на много километри, за да рухнат след това. Мрежи от карбонови нишки оплитаха планетата и се разпадаха, за да изчезнат напълно. Оръжие, предназначено да промени ранния живот на Земята преди милиарди години. Но вместо това трябваше да поддържа сложните екосистеми на човешките тела насред една враждебна и отровна за тях атмосфера. Може би му бе отнело твърде много време, за да осъществи плановете си. Може би работата с усложнени организми само бе облекчила задачата му. Това, което в края на краищата имаше значение, бе изстрелването на самосглобяващ се пръстен в пустотата около орбитата на Уран, който бе останал да се рее там, мъртъв като камък.

До този момент.

— И какво се очаква от нас да направим? — попита Бика. — Без да се обиждаме, но не разполагаме с най-добрите научноизследователски кораби. Земята и Марс здраво се постараха да се лишат от подобни луксозни играчки по време на битката при Ганимед.

— Да сме там — изтъкна Фред. — Щом Земята и Марс пращат свои кораби, ние също трябва да присъстваме. Щом те заявяват участие, ние също ще заявим. Ако предявят претенции към Пръстена, и ние ще ги предявим. Превръщането на външните планети в реална политическа сила ни донесе огромни дивиденти, но позволим ли да ни водят за носа, всичко ще се изпари.