Нишките на Кокун се поддържаха в стабилно състояние от равновесието между гравитация, въртящи се опорни структури и налягане в резултат на звездна радиация. За обясняване на тяхната стабилност не е необходима никаква непозната наука, макар че конструкцията на системата изисква решаването на основни, скрити оптимизационни проблеми, надхвърлящи изчислителната мощ на най-добрите компютри на рода. За решаване на проблема е бил използван Елефант (Вж. статия 859) и за четири стандартни години изчислително време е било достигнато частично решение (така наречения „ограничен проблем Кокун“).
Предполагаема цел: Съществуват малко тайни около Кокун, ако приемем необходимостта от такава масивна система. Базалтовите вертикални подпорни стени позволяват пренасяне на материал на и от повърхността на Савал на нищожно ниска цена. Външните нишки позволяват икономично прехвърляне на полезен товар до всяка точка на звездната система Лакост на принципа „инерция-стръмен склон“. Капацитетът на Кокун е огромен. По принцип всяка година в Космоса по него може да се прехвърля една петдесетхилядна от масата на Савал — достатъчно да намали забележимо скоростта на въртене и да промени времетраенето на деня на планетата с две секунди.
Из „Универсален каталог на артефактите“ Четвърто издание
Експанзия
4135 (6219 от Новата ера)
Къде съм?
Човек, който е видял петдесет планети и е изпълнил сто трудни мисии, трябва да е като котка — при всяка ситуация инстинктивно да се обръща и винаги да пада на краката си. Но напоследък той изглежда беше в точно обратното състояние — с всяка нова задача ставаше все по-силно дезориентиран.
Ханс Ребка се разбуди напълно, но остана със затворени очи в очакване в мозъка му да нахлуе споменът за място и мисия. Когато това стана, объркването му се замени с гняв.
Преди една седмица беше на орбита около Парадокс и се подготвяше за една от най-интересните мисии в своя живот. Заедно с тримата си партньори той трябваше да се приземи на Парадокс и да навлезе в нея, пренасяйки със себе си нова екранировка и напълно нов тип записващ сензор. Ако успееха, щяха да са първите, събрали информация от вътрешността на Парадокс — може би нова информация за самите Строители.
За Ребка Парадокс беше най-загадъчната и интригуваща от всички конструкции на Строителите. Тъмният сферичен балон, петдесет километра в диаметър, позволяваше лесно да се влезе, но при излизане изчистваше всякаква памет, органична или неорганична. На компютрите не оставаха никакви данни в никаква среда. Достигналите до вътрешността му хора се връщаха с умове като на новородени.
Накрая всякакви опити за изследване бяха преустановени, но напоследък посетителите на региона съобщаваха за някои промени. Беше се променил външният вид на Парадокс, а може би и вътрешното му състояние. Разумно бе да се предприеме нов опит.
Мисията беше опасна, но Ханс Ребка я очакваше с нетърпение. Той се включи доброволно в нея и бе приет като ръководител на екипа.
И тогава, само един ден преди слизане на Парадокс, пристигна предложението.
— Алтернативна задача… — гласът беше слаб, шепнещ, с намален честотен спектър поради минаването му през комуникационната мрежа Боуз — на дублетната 4 Чарлс Шефилд Летен прилив На Ан, Кит, Роуз и Ториа и на всички шестнайсетгодишни . Вън от огнения ад… Те се плъзнаха по повърхността на облака. Мандъл и Амарант бяха над тях — гигантски, ослепителни кълба на почти черното небе. По лицето на Дариа течеше пот и попиваше в яката на дрехата й. При бързото си слизане въздушната кола подскачаше като коркова тапа в развълнувано море. За по-малко от минута те се гмурнаха в долния слой на облаците. Всички проточиха шии. Имаше ли долу твърда повърхност или се бяха спасили от изгарящите лъчи на Мандъл и Амарант, за да умрат в разтопената лава на Куейк?
планетна система Добел. Трябва незабавно да заминете…
Отслабналият от пространството глас не звучеше повелително, но идваше от най-високо ниво, от Фемъс Съркъл. И това беше задача само за Ребка. Неговите колеги щяха да се заемат с изследване на Парадокс. Отначало прозвуча като чест, като привилегия, че е отличен по този начин. Но когато му беше обяснена задачата, Ребка се обърка.
Той знаеше своите качества. Беше работлив, сръчен, добряк до мозъка на костите. В трудни ситуации бързо намираше импровизирани решения. Беше типичен продукт на родния си свят — Тюфел.
Читать дальше