Той замълча. Пери все още не беше отворил очи.
Грейвс се наведе по-близко и заговори тихо:
— Пред мен стоят два въпроса за отговор. Къде трябва да започне рехабилитацията на Джени Кармел? И кой трябва да контролира процеса на рехабилитация, ако аз не съм тук? Ето защо се нуждая от вашата помощ, коменданте. Реших, че програмата за рехабилитация на Джени трябва да започне на Опал, и предлагам вие да я провеждате.
Грейвс най-после успя да го изведе от летаргията. Пери трепна и се надигна, но ремъците го задържаха. Налетите му с кръв очи широко се разтвориха.
— За какво, по дяволите, говорите?
— Мислех, че съм достатъчно ясен — Грейвс се усмихна. — Но ще го кажа отново. Джени ще остане на Опал най-малко още четири месеца. И докато е там, вие ще отговаряте за нейното здравословно състояние.
— Вие не можете да направите това!
— Страхувам се, че грешите. Попитайте капитан Ребка, ако не ми вярвате. В случаи като този един член на Съвета има пълната власт да прибегне спешно към рехабилитация. И всеки може да бъде заставен да помага. Включително и вие.
Пери погледна към Ребка, после отново към Грейвс.
— Няма да го направя. Аз си имам свои задължения… ангажиращи всичкото ми време. А Джени се нуждае от специалист. Нямам представа какво трябва да правя при проблем като нейния.
— Можете да се научите — Грейвс кимна към другия стол, където Джени бавно се събуждаше в резултат на по-слабата инжекция. — Тя започва да слуша. Като първа стъпка можете да й кажете всичко за Опал. Не забравяйте, коменданте, че тя никога не е била там. За известно време той ще бъде неин дом, а вие знаете за него повече от всеки друг.
— Почакайте минутка! — Пери се бореше с предпазните колани. Той извика към Грейвс, който вече извеждаше Ребка от стаята. — Ние сме завързани. Не можете да ни оставите така. Погледнете я.
Джени Кармел изобщо не правеше усилия да се освободи от коланите. По бледите й бузи течаха сълзи. Тя гледаше с ужас или възхищение осакатените ръце на Пери.
— Съжалявам — отвърна Грейвс през рамо, докато двамата с Ребка слизаха към долната палуба на капсулата. — Този въпрос ще го обсъдим по-късно, сега не мога. Капитан Ребка и аз трябва да се погрижим за нещо много спешно на долната палуба. Само ще се върнем.
Ребка изчака, докато се отдалечат достатъчно, за да не се чува, преди да заговори отново на Грейвс.
— Сериозно ли говорите?
— Завинаги съм сериозен.
— Няма да стане. Джени Кармел е още дете. Сега, когато Елена е мъртва, тя не иска дори да живее. Вие знаете колко близки бяха двете, толкова близки, че предпочитаха да умрат заедно, отколкото да бъдат отделени една от друга. А Пери сам има нужда от помощ… Той не е в състояние да се грижи за нея.
Джулиъс Грейвс се спря на долния край на стълбата. Обърна се и погледна Ханс Ребка. За първи път на лицето му нямаше нито усмивка, нито гримаса.
— Капитане, винаги, когато се нуждая от човек, който да излети с претоварен, останал без енергия кораб като „Съмър Дриймбоут“ от планета, която се разпада под нас, и да ни изведе в Космоса ще се обръщам към вас. Вие сте много добър във вашата работа — вашата истинска работа. Но ще ми направите услуга, ако допуснете, че същото може да е вярно и за мен? Не е ли възможно аз също да мога да свърша добре моята работа?
— Но това не е ваша работа.
— Което само показва, капитане, колко малко знаете за задълженията на един член на Съвета. Повярвайте ми, онова, което върша, е моята работа. Или предпочитате да се обзаложим? Аз казвам, че Макс Пери и Джени Кармел имат по-голям шанс да се излекуват един друг , отколкото вие или аз можем да направим нещо полезно за тях . Както казахте, тя е дете и има нужда от помощ… а Пери е мъж, който отчаяно желае да окаже някому помощ. От години той търси изкупление за своя грях, задето е позволил на Ами да отиде с него на Куейк по време на летния прилив. Не разбирате ли, че това изгаряне на ръцете му ще помогне да подобри душевното си състояние? Сега той има възможност да постигне пълно опрощение. А вашата работа на Опал е приключена. Можете да напуснете още днес Опал. Пери чудесно ще се справи — Грейвс щракна с пръсти и подаде ръка на Ребка. — Искате ли да се обзаложим? Кажете сумата.
Не се наложи Ребка да отговаря, тъй като пред тях прозвуча един гневен глас.
— Не зная на кого да благодаря за това и нямам намерение да питам. Но някой ще ме извади ли оттук ? Чака ме работа.
Беше Дариа Ланг, напълно в съзнание, бореща се да се измъкне от предпазните колани. Съвсем не звучеше като учен-теоретик пристигнал за първи път на Опал, макар че все още й липсваха практически умения. В усилията да се освободи тя беше успяла така да се оплете, че висеше надолу с главата и не можеше да си помръдне ръцете.
Читать дальше