Чарлс Шефилд - Летен прилив

Ами все още беше весела и игрива въпреки топлината. Тя се смееше и тичаше пред мен, назад към колата, която щеше да ни откара на Умбиликал. Беше само на няколкостотин метра, но аз бях започнал да се уморявам.

— Хей, почакай! Аз трябва да нося апаратурата.

Тя се завъртя, дразнейки ме.

— О, хайде. Макс! Научи се да се забавляваш. За какво са тези неща? Остави ги тук… Никой няма да забележи, че ги няма.

Въпреки невъобразимия шум около нас и потта, стичаща се по тялото ми, тя ме накара да се усмихна. На Куейк беше адски горещо.

— Не мога да ги оставя, Ами… Това не е лична собственост. Аз съм отговорен за нея. Почакай ме.

Но тя продължи да се смее. Дори затанцува върху странно видоизменената повърхност, крехката, трептяща земя на летния прилив…

Преди да успея да се приближа към нея, тя изчезна. Просто изчезна, за част от секундата. Куейк я погълна. Единственото, което можах да взема със себе си, беше болката…

— Има още, но няма да го пускам — Грейвс спря записа. — Нищо, за което вие не можете да се досетите или не трябва да чуете. Ами е загинала в разтопена лава, не в кипящата кал. Макс Пери видя отново онзи трептящ, нагрят въздух в котловината Пентаклайн… но твърде късно, за да спаси Елена Кармел.

Ханс Ребка вдигна рамене.

— Дори вие да сте узнали, какво е държало Макс Пери в неговата черупка, това не е най-съществената част от моята задача. Аз трябва да го излекувам , а не зная откъде да започна.

Сегашното му чувство за безпомощност и некомпетентност бяха временни, само страничен ефект от изтощението, последвало след дните напрежение. Но това не го правеше по-малко реално.

Той погледна един от дисплеите на стената, който показваше плуващ слинг, обърнат и разбит от връхлитащите морски вълни. Всичко, което можеше да се види, беше пустиня от черна, хлъзгава кал, от която стърчаха преплетени корени. Той се зачуди дали някой би могъл евентуално да оцелее, когато се обърне слинг.

— Нима можете да извадите някой от седемгодишна депресия? Аз не зная как.

— Разбира се, че не знаете. Аз съм специалист в тази област, не вие — Грейвс рязко се обърна и се насочи към стълбата. — Хайде — каза той през рамо, — време е да видим какво става на долната палуба. Аз мисля, че онези досадни извънземни готвят бунт, но за момента ще го отминем без внимание. Сега трябва да поговорим с Макс Пери.

Грейвс отново ли полудяваше? Ребка въздъхна. Заради доброто старо време, когато пилотираше през облаците на Куейк и се чудеше дали ще издържат втора турбуленция, той последва другия мъж до втората палуба на капсулата.

Д’жмерлиа и Калик не се виждаха никъде.

— Казах ви — напомни му Грейвс. — Долу в товарния трюм са. Тези двамата кроят нещо. Помогнете ми.

С помощта на недоумяващия Ребка съветникът пренесе Макс Пери, а след това и Джени Кармел на горната палуба на капсулата. Дариа Ланг, все още мърмореща насън, на границата на съзнанието, беше оставена завързана с предпазните колани.

Грейвс постави Макс Пери и Джени Кармел на седалките под деветдесет градуса един към друг и ги завърза в това положение.

— Поставете допълнителни колани — каза той на Ребка.

— И внимавайте да не докосвате пострадалите ръце на Пери… Но помнете, не искам никой от тях да може самичък да се освободи. Ще се върна след минута.

Грейвс направи едно последно слизане до долната палуба. Когато се върна, носеше в дясната си ръка две спринцовки за подкожни инжекции.

— Дариа Ланг се събужда — каза той, — но нека най-напред се погрижим за тези двамата. Няма да отнеме много време — той инжектира Пери в рамото с едната спринцовка, а Джени Кармел с другата. — Вече можем да започнем — Грейвс започна да брои на глас.

Инжекцията за събуждане на Макс Пери беше силна. Преди Грейвс да стигне до десет, Пери въздъхна, завъртя глава от едната страна на другата и бавно отвори очи. Той огледа каютата с мрачен и безучастен поглед, докато не видя намиращата се все още в безсъзнание Джени Кармел. Тогава простена и отново затвори очи.

— Вие сте буден — каза Грейвс с укорителен тон. — Не се унасяйте отново. Имам проблем и се нуждая от вашата помощ.

Пери само поклати глава, без да отваря очи.

— След няколко часа ще сме на Опал — продължи Грейвс. — И животът ще започне да се връща в нормалното си русло. Но аз съм отговорен за рехабилитацията на Джени Кармел. Е, на Шаста и на Миранда ще има официално следствие, но не можем да позволим това да попречи на програмата за рехабилитация. Тя трябва веднага да започне. А смъртта на Елена я прави много трудна. Знам, че връщането на Джени на Шаста с всичките тези спомени за нейната сестра-близначка, преди да е започнала да се възстановява, може да бъде катастрофално. От друга страна аз самият трябва да се върна на Шаста и след това да отида на Миранда за официално даване на показания за геноцид.