Иън Макдоналд - Луна - Новолуние

— Ако още веднъж направиш нещо подобно в съдебната ми зала, ще заповядам на защитниците да те изкормят — каза тя.

Седнала беше на ръба на един тезгях. Адвокатските зали бяха тесни и задушни.

— Но това би означавало явно нарушение на законите за предварителна проверка — отвърна Ариел.

След това стовари купчина служебни дрехи в машината за рециклиране. Тя изчезна в шахтата, където щеше да се превърне в органичен фураж. Бейжафлор, спътничката на Ариел, вече беше избрала тоалета ѝ за партито: рокля на Баленсиага от 1958 г. с асиметрична кройка, презрамки и десен на черни цветя на тъмносив фон.

— Което на свой ред би означавало, че съдът не е изпълнил задължението си да защити интересите на една от страните по договора.

— Защо просто не идеш да се занимаваш с добив на хелий като братята си?

— Те са толкова заспали — каза Ариел и целуна съдията по бузите. — Чувството за хумор на Лукас е просто несъществуващо.

След това премести поглед към бутилката джин — подарък от клиента ѝ.

— Етикетът е принтиран по поръчка. Каква хубава идея.

Ариел протегна бутилката към съдия Нагаи, но тя поклати глава. После си забърка едно адски сухо мартини.

Риеко докосна лицето си с левия показалец, точно между очите — общоприетият жест, който означаваше, че моли за разговор, на който спътниците им да не присъстват. Ариел отпрати Бейжафлор, чийто аватар в момента представляваше едно полупрозрачно колибри — рой искрици, които променяха цвета си така, че да са в тон с дрехите на притежателката си. Спътникът на Риеко — празен лист хартия, който непрекъснато се сгъваше в нови и нови форми оригами — също изчезна с примигване.

— Няма да те задържам дълго — каза съдията. — Накратко казано — може би не знаеш, че съм член на Павилиона на Белия заек.

— Какво гласеше онзи израз? Че всеки, който твърди, че е член на Белия заек…

— … всъщност не е — довърши съдия Нагаи вместо нея. — Но всяко правило си има изключения.

Ариел Корта отпи изящно от мартинито си, но всяко от сетивата ѝ остана нащрек и в пълна готовност. Павилионът на Белия заек — събранието на съветниците на Орела на Луната — бе нещо средно между мит и действителност. Ту съществуваше, ту нямаше начин да съществува. Криеше се точно пред очите на хората. Членовете му едновременно отричаха и потвърждаваха членството си в него. Ариел Корта нямаше нужда от Бейжафлор, за да разбере, че пулсът ѝ се е повишил, а дъхът ѝ се е ускорил. Налагаше ѝ се да съсредоточи цялата си воля, за да потисне ентусиазма си и да не му позволи да набразди повърхността на мартинито ѝ с вълнички. Ръката ѝ нямаше да трепне.

— Аз съм член на Белия заек — каза съдия Нагаи. — От пет години. Всяка година от Белия заек отпадат по двама члена. Тази година аз ще бъда една от тях. И бих искала да номинирам теб за място в Павилиона.

Стомахът на Ариел се сви. Предлагаха ѝ място на кръглата маса, докато си стои облечена по бельо.

— Дълбоко признателна съм. Но все пак трябва да попитам…

— Защото ти си една извънредно талантлива млада жена. И защото Белият заек усеща нарастващото влияние на определени елементи от Петте Дракона върху КЛН, и иска да му противостои.

— Рода Макензи.

Нямаше нито едно семейство, което да е по-жадно за власт от тях. Ейдриън Макензи, най-младият син на главния изпълнителен директор, Дънкан, сега беше о̀ко на Джонатон Кайод, Орел на Луната и председател на Корпорацията за лунен напредък. Робърт Макензи, патриархът на клана им, от дълго време се бореше за разпускането на КЛН, добиването на лунна независимост и пълна свобода от надзора и намесата на Земята. „Луната е наша.“ Ариел познаваше добре политическите аргументи и основните действащи лица на тази борба, но бе останала безразлична към нея. От всички видове право, лунното семейно право беше най-хаотичното — сложен свят от неумираща лоялност, бушуваща злоба и вечни препирни. Комбинацията между него и политиките на КЛН беше взривоопасна. Но място на масата до Орела… Да, тя никога не беше подушвала миризмата на лунен прах по кожата си, но беше представителка на рода Корта — а основен белег в характера на цялото им семейство беше стремежът към мощ.

— Някои влиятелни лица смятат, че е време родът Корта да се откаже от самоналожената изолация и да се превърне в пълноправен участник на лунната политическа сцена.

Ариел бе стигнала по-близо до политическата власт от всички останали членове на семейството си. Рафа, който беше бу-хведжанг на Корта Хелио, притежаваше икономическа сила — Корта Хелио осветяваше нощите на Земята; Адриана, основателката и матриархът на Корта Хелио, имаше морално влияние. Но родът им не се радваше на благоволението на всички по-стари фамилии. Те бяха Петия Дракон; считаха ги за новобогаташи, новопокръстени диваци, ухилени бивши убийци, каубои от Бразилия. Онези, които щяха да ти се усмихнат докато те пробождат в сърцето. Но нямаше повече да са бразилските каубои, нямаше да са напастта на хелиевите фабрики. Това беше официална покана да седнат на масата на управляващите като равни. Това беше крачката, която бе необходима, за да се превърне рода Корта в истински благороднически род. Майка ѝ щеше да посрещне идеята с неприязън — нима се нуждаеха от одобрението на тези дегенерати, на тези мекушави паразити? — но щеше да е доволна, задето Ариел се е издигнала до такова положение. Тя не беше от любимките ѝ, никога не се беше радвала на особено явна майчина любов — но Адриана Корта се отнасяше строго към дъщеря си, само защото очакваше от нея повече, отколкото от синовете си.