Иън Макдоналд: Луна: Новолуние

Рутинният съдебен процес за присъждане на родителските права се беше превърнал в ожесточена драма. Ариел Корта беше най-добрата адвокатка в областта на семейното право в Меридиан — и, съответно, на луната — и се беше специализирала както в събирането на щастливи семейства, така и в разделянето на нещастни такива. Изготвяла беше ника за всеки от Петте Дракона — великите лунни династии. Тя уреждаше бракове, посредничеше при разтрогването им, откриваше пролуки дори в железни ника, медиираше прехвърлянето на собствеността на корпорации и извоюваше от името на клиентите си огромни следбрачни издръжки. Съдилищата, зрителските скамейки, пресата, представителите на светските кръгове и феновете на съда — всички те имаха извънредно високи очаквания за процеса „Аляум срещу Филмус“.

Ариел Корта не ги разочарова. Свали ръкавиците си. Изрита обувките от краката си. Съблече роклята на Диор. Изправи се пред всички в Съда на Клавиус по полупрозрачен клин три-четвърти и спортен потник. После потупа Ижола, своя защитник, по гърба. Той беше широкоплещест мъж, йоруба — сърдечен човек и безмилостен боец. Заради натрупаната на Земята мускулна маса, от новополунчените — имигрантите — излизаха най-добрите съдебни бойци.

— Този ще го поема аз, Ижола.

— Не, сеньора.

— Няма да ме пипне с пръст дори.

Ариел се доближи до тримата съдии на скамейката.

— Има ли възражения срещу отправеното от мен предизвикателство?

Съдия Куфуор и Ариел Корта се познаваха от отдавна и имаха дълга история като учител и ученик. На първия ѝ ден от лекциите по право той я научи, че Лунния закон се крепи на три крака. Първият крак: не съществува такова нещо като наказателно право, а само договорно право: всичко подлежи на предоговаряне. Вторият крак: колкото по-малко закони има, толкова по-добре. Третият крак: самоуверените ходове, хитрите завои и смело поетите рискове са не по-малко важни от един разумен довод или успешен кръстосан разпит.

— Адвокат Корта, известно ви е не по-зле отколкото на нас, че се намирате в Съда на Клавиус. Тук всичко подлежи на предоговаряне, включително самия Съд — отвърна съдия Куфуор.

Ариел сви пръстите на дясната си ръка и склони глава пред съдиите. След това се изправи лице в лице със защитника на обвиняемия в ямата долу. Той сякаш се състоеше само от мускули и белези — ветеран от редица процеси, в които се беше стигнало до битка — и вече надаваше викове и я призоваваше да слезе, да дойде при него, да се спусне в ямата за битки.

— Да започваме, тогава.

Съдебната зала избухна в одобрителни възгласи.

— Битката ще бъде „до първа кръв“ — докато някой от двамата не прокърви! — обяви Хералдо Муньос, адвокатът на Аляум.

— О, не — изрева Ариел Корта. — До смърт!

Екипът ѝ, начело със защитника ѝ, вече се беше изправил на крака. Съдия Нагаи Риеко се опита да надвика бурята от гласове, която бушуваше наоколо.

— Адвокат Корта, трябва да ви предупредя, че…

Ариел Корта остана несмутима, елегантно изправила гръб сред хаоса — сърцето от сила и спокойствие в средата на бурята. Адвокатите на защитата се съветваха помежду си, свели глави; от време на време ѝ хвърляха по някой бърз поглед, после подновяваха забързания си, нисък шепот.

— Със съгласието на съда — каза Муньос, който също се беше изправил, — обвиняемият се оттегля от предизвикателството.

Присъстващите в Съдебна зала три затаиха дъх като един човек.

— В такъв случай, решението ни е в полза на ищеца — заяви съдия Жанг. — Всички платими суми следва да се покрият от обвиняемия.

Залата избухна във викове за трети път — по-силно от всякога. Ариел се остави на пороя от хвалебствия и възхищение, който я заливаше отвсякъде. Обърна се няколко пъти — така, че камерите да я снимат от всеки възможен ъгъл. После извади от чантата си дългата си, тънка електронна цигара от титаний, опъна я с едно движение, запали я и издиша тънка струйка бяла мъгла. След това метна якето си през рамо, хвана обувките си за каишките с един пръст и пое извън съдебната зала, както си беше по бойно облекло. Аплодисментите, морето от лица, облакът от спътници, който се носеше над тях: поглъщаше всичко това с хищнически апетит. Всеки съдебен процес бе всъщност една театрална постановка.

Гледката към света навън струваше пари, а развлеченията за из път струваха още повече, затова Марина седеше на средната си седалка на долния етаж на влака и правеше физиономии на хлапето, което зяпаше към нея между облегалките отпред. Пътуването от Меридиан до Жоао де Деус щеше да ѝ отнеме само час с високоскоростния влак. Да забавлява хлапето беше достатъчно развлечение. Това беше първият път, в който изобщо бе напускала пределите на Меридиан. Беше на луната — на повърхността на луната, където влакът препускаше по магнитните си релси с хиляда километра в час, а не виждаше нищичко, затворена в металния цилиндър. Пустини, ръбове на кратери, бразди и стръмни скали. Огромни планини и широки полета. Обграждаха я отвсякъде — отвъд стените на този топъл, шумен, вмирисан на жасмин и пастелен на цвят вагон. Сивота и прах, навсякъде около нея. Всичко бе еднакво. Нищо не блестеше с особено величие. Тя не изпускаше нищо.