— Май не им харесва, че им нападнахме олтара, сър — каза Куон. — Здраво натискат.
— Мисля, че знаят какво се опитваме да направим — отвърнах. — Трябва да ги удържим още няколко минути. Искам да се изтеглим в добър ред към пръстена. Предай това на Року.
Куон се наведе над комуникатора си да предаде заповедта. Забелязах, че сигналната светлинка на моя комуникатор примигва.
— Тук Ригс — казах.
— Една минута мина. Мисията не е завършена.
— Да, да, дайте ми още една минута — казах и затворих. Гадни буквалисти.
Слоун стигна до основата на пръстена и върза нанитното въже за нещо, което стърчеше от конструкцията. Помислих си, че ако разполагах с време, сам щях да сляза долу и да огледам внимателно пръстена.
Сигналната лампичка мигаше отново.
— Засечена връзка.
— Да, готови сме — казах аз. — Вече можете да преминете.
— Процесът стартиран. Предстоящо отваряне на портала. Препоръчваме оттегляне.
— Да, вече се изтегляме към пръстена. Ще посрещнем вашите бойци, когато излязат.
— Предстоящо отваряне на портала. Препоръчваме оттегляне.
— Добре, аз… — И млъкнах. Устата ми провисна. Времето сякаш спря. Гледах невиждащо битката, която се разиграваше в ниското. Шест червея обградиха един от танковете ни. Захапаха с мощните си челюсти металния корпус и изстреляха през процепите откоси от експлодиращи проектили. Корпусът се спаружи, но оръдието при носа продължи да се върти и да отстрелва нападателите.
Мисли избухнаха в главата ми като експлодиращите проектили на врага. Осъзнах, че макросите повтарят дословно съобщенията си, когато е налице недоразумение. Казали ми бяха да се оттегля. Аз отвърнах, че се изтегляме към пръстена, а те повториха препоръката си да се оттегля. Нещо не пасваше. Единственото обяснение бе, че искат да се оттегля назад , да се отдалеча от пръстена, а не да се придвижа към него.
Какво не разбирах? Различни възможности никнеха като бурени в плодородния ми ум. Нито една не ми допадаше. Ами ако не изпращаха войски, а някаква бомба? Стомахът ми се разбунтува, догади ми се зверски.
— До всички, махнете се от пръстена! — ревнах по общия канал. Думите ми стигнаха до шлемовете на хората. Направих крачка напред, после още две. Крещях в микрофона, макар да знаех, че това само ще изкриви звука: — Повтарям, всички да се отдалечат от пръстена! Тръгнете на юг, към мен! Заповедта е с най-висок приоритет! Тръгвайте! ВЕДНАГА!
Пръстенът започна да… жужи. Тихо в началото, но звукът бързо набра сила. Вибрацията се усещаше с костите, дори да нямаш уши, с които да чуеш звука. Беше дълбока, силна, плашеща.
Половината танкове потръпнаха, спряха и обърнаха посоката. Стотици пехотинци се оглеждаха объркани. Взводните командири повтаряха заповедите ми. Чувах ги как крещят на хората си и им махат да се изтеглят. Пръстенът беше зад гърба им, червеите — пред тях. Поради липса на друг избор пехотинците наскачаха и удариха по връхлитащия вражески фронт. Червеите ги посрещнаха храбро, но бързо се огънаха под напора от лазерни лъчи, ножове и побеснели пехотинци, които напираха с крясъци по нанагорнището.
Изпълни ме надежда. Помислих си, че може би ще успеят да избягат от предстоящото, каквото и да беше то. Уви, надеждата ми не трая дълго.
Задуха силен вятър. Направих още пет крачки надолу по склона, към пръстена и моите сражаващи се пехотинци. Куон сложи тежката си ръка на рамото ми.
— Трябва да тръгваме, сър. — Думите бяха по-нежни от хватката му.
Може би той знаеше какво ще се случи. Може би и преди беше виждал гнева на чужд бог. Вятърът прерасна в ревяща буря. Беше толкова силен, че усещах как нагъва костюма по тялото ми.
— Какво пращат през пръстена? — попитах.
— Нищо, сър — каза Куон.
Завъртях глава да го погледна. После, също толкова рязко, погледнах към центъра на падината. Видях как първият човек изгуби почва под краката си. Беше подофицер Слоун. Стоял бе при основата на пръстена, по-близо от всички останали. Отдели се от земята, като размахваше трескаво ръце да запази равновесие. Не успя и се срина по лице. Тялото му, повлечено от невидима сила, се затъркаля към пръстена. Нарастващата сила на вятъра го мяташе като есенно листо, после… после Слоун просто изчезна. Пропадна през арката на пръстена и изчезна. Зрението ми регистрира ярко цветно петно при мястото на контакта. Не бях виждал нещо да навлиза в пръстена по този начин, толкова отблизо. Беше като… като събитие . Искряща промяна в реалността.
Читать дальше