Б. Ларсън: Изтребление

Отблъсквахме по някой набег в движение. Врагът се бе оттеглил, вероятно за да се прегрупира. Имах усещането, че червеите подготвят нещо голямо. Постепенно стигнах до извода, че огромната част от червеите, обитавали това гигантско място в по-далечното или по-близко минало, отдавна не е между живите. Засекли бяхме милиони мъртъвци в подножието на планината, а в сърцето ѝ се бяхме натъкнали едва на хиляди. Чудех се колко ли червеи са живели в това исполинско гнездо, когато капацитетът му се е използвал максимално.

Стигнахме до нанагорнище и когато го изкачихме, се натъкнахме на изненада. Не беше изненадата, която очаквах, а именно петдесетина хиляди вбесени червеи. Не, там имаше нещо като падина, купа в сърцето на планината. Намирахме се много близо до мястото, което макросите бяха посочили на картите ни. Там, под нас, в центъра на голямата падина, отговорът на загадката се виждаше с просто око.

Пръстен. Много по-малък от пръстените, които бях виждал. Диаметърът му едва ли нахвърляше двеста метра. Долната му половина беше под земята. Или го бяха заровили там, помислих си, или някой го беше сглобил, парче по парче, отдолу нагоре.

Червеи пълзяха по пръстена и около него. Устройството очевидно беше от същия материал като другите пръстени. Надявах се, че ще ми остане време да го проуча — информацията би била безценна за учените на Земята.

— Включете всички записващи устройства, с които разполагаме, включително в костюмите — наредих. — Року, искам танковете да сканират без прекъсване артефакта и да съхранят данните. Записите да се копират във всички мозъчни кутии.

Като ни видяха, налазилите пръстена червеи поеха трескаво надолу. Наскачаха по пода от значителна височина и се пръснаха. Моите хора започнаха да ги обстрелват. Наредих им да прекратят огъня, защото вражеските единици не бяха въоръжени.

— Къде, по дяволите, са войниците им? — попита Куон.

— И по-важно — казах аз, — как пръстенът се е озовал тук.

— Може би са го намерили и са построили планина отгоре му. Може би пръстенът е техният бог.

Изпухтях.

— Аз пък мисля, че макросите се боят от този пръстен. Червеите имат план и макросите са ни пратили тук да ги спрем. Може би това нещо ще прехвърли армия от червеи до родната планета на макросите. Или ще прехвърлят през него ядрени мини, с които да взривят макросите.

— Хайде да го превземем и да разберем — предложи Куон.

Кимнах и заповядах:

— Рота Алфа, минете отляво. Ехо — отдясно. По един танк начело на всяка група. Останалите да продължат по права линия към пръстена. Не стреляйте, освен ако врагът не стреля по нас. Ако са капитулирали и се оттеглят, може би ще успеем да завършим мисията си без повече кръвопролитие.

За миг си бях въобразил, че този последен етап ще мине като по вода. Червеите, разбира се, успяха да ме изненадат.

Бойците им се криеха, естествено. Не около нас в кораловия лес, а точно тук, по ръба на гигантската падина, в която се намираше пръстенът. Окопали се бяха под повърхността и чакаха под краката ни. Щом моите войници се смъкнаха към пръстена в центъра на купата, червеите изригнаха в тила ни и ни нападнаха от всички посоки едновременно.

В онзи момент наистина ми се прииска Чен, Йенсен или поне портативният сензор да бяха оцелели, само че, уви, бяхме изгубили всички тях по пътя. Нямаше с какво да засечем засадата и съответно бяхме хванати по бели гащи.

Червеите бяха хиляди. Щурмуваха ни и стреляха в движение. Ние ги изпепелявахме с лазерни лъчи, те ни взривяваха с експлодиращите си проектили. Купата не беше чак толкова голяма и за по-малко от минута червеите скъсиха разстоянието. Дълбаещите танкове въртяха големите си оръдия и плюеха ослепителна горещина към наближаващия враг като огнехвъргачки. Цели редици червеи се сгърчваха обгорени. Често пълнителите на пушките им се възпламеняваха и експлозията помиташе всичко наоколо.

Нашата стрелба беше много по-ефективна, ала численото превъзходство беше на тяхна страна. В близък бой червеите имаха предимство. Ние разполагахме с острите си ножове, но червеите бяха шест пъти по-тежки от нас, бяха по-силни и имаха смъртоносни челюсти.

Двамата с Куон заехме позиция в центъра. Формата на падината ни помогна — имахме чиста линия за стрелба. Намирахме се в ниското и това ни позволяваше да стреляме над главите на хората си по червеите, които все така извираха от дупки по ръба на купата.

— Целете се внимателно! — изрева Куон. — Не искам жертви от приятелски огън!