Сергей Лукяненко: Линията на бляновете

— А вие прегледахте ли паметта ми?

— Кей! — Ван Къртис плесна с ръце. — Възможно е и да не разбирате това, но на онези, които въвеждат правилата, им се налага да играят по тях. Прегледът на паметта е забранен! Ако някой от редовите сътрудници на компанията научи, че Ван Къртис, макар и рядко, нарушава собствените си закони, то моята репутация, моята империя — всичко това ще се пропука. Освен това, Кей, на мен хич не ми пука коя кучка или крадец са ви хванали в момент на релаксация. Познато ми е вашето досие. Четири пъти сте умирали, закривайки с тяло клиента си, веднъж — в абсолютно неравен бой, веднъж след падане в реката, били сте пиян…

— Бутнаха ме, Къртис.

— Все едно. Надявам се, че цената ще Ви принуди да бъдете концентриран и да забравите за мъничките радости на живота… заради самия живот.

— Разбира се, Ван Къртис.

— И така, вас ще ви съживят. Не знам къде, Кей. Не знам заради вашата собствена безопасност. Шансът дори и тук да ни наблюдават е дванайсет на сто…

Кей погледна безоблачното небе.

— Младежо, над нас има толкова екрани, че разлика между мазето и покрива на практика няма. И така, вас ще ви съживят. Ще купите кораб. Кредитът ви ще бъде ограничен — в противен случай това би предизвикало подозрения. Но не ме смятайте за скъперник — в зависимост от разходите, на сметката ще постъпват все нови и нови суми. След това — Граал. След като приземите сина ми на произволно безопасно място, вие сте свободен да правите това, което ви се харесва. А той ще се заеме с нашите семейни дела.

— Звучи просто, Ван Къртис.

— Побеждава само простотата, Кей.

— Тогава за гаранциите.

Ван Къртис сбърчи веждите си.

— Къде са гаранциите, че моят аТан ще бъде продължен? Каква е гаранцията, че след като вдиша от въздуха на вашия скъпоценен Граал, Къртис-младши няма да ми пусне някой лъч в тила? Къде са гаранциите, че десетки килъри няма да се отправят да отстранят Кей Алтос, който е узнал прекалено много?

— Така, така… — Ван Къртис по старчески премлясна с устни. Направи няколко крачки по края на площадката и със съжаление произнесе: — Колко рискувате, Кей…

— Това е професия.

Секунда Къртис разглеждаше събеседника си. Кей, борейки се с желанието си да отмести очи, го гледаше в лицето. Накрая Ван Къртис се засмя:

— Професия, казвате? А за моята професия — да ръководя галактическа корпорация, съдите по филмите, така ли? Знаете ли, че преди двеста години, когато моята фирма беше не по-голяма от свежа новина в раздела за куриозите, най-големият ми враг купи аТан? И скоро след това загина… в неочаквана катастрофа. Тогава нямахме много клиенти, на нас просто още не ни вярваха, а и в света след Тукайския конфликт цената на новия живот изглеждаше прекалено висока. Аз сам ръководех процеса на съживяване. Аз можех… да, можех…

Къртис замълча, загледан някъде много надалеч.

— Ние враждувахме още много години, Кей. Той не забравяше да удължава своя аТан. В края на краищата го разорих. Тогава Шулман скъса договора с фирмата… излетя със своята яхта и я насочи към найблизката звезда.

— Това би могло да бъде жест, предизвикан от обстоятелствата — благо каза Кей.

— Не ставайте глупав. Жест? Разбира се. Но спомнете си дали сред всичките грозни лъжи, с които ме обливат всеки час по всяка инфомрежа, е имало обвинения в некоректност?

Кей поклати глава.

— За мен работят не само заради парите, или даже заради живота. За мен работят по убеждение. Аз не предавам своите.

— Добре — Кей изведнъж почувства, че е уморен от спора. — Последен въпрос. Как ще гарантирате моята лоялност?

— Лоялност? Елементарно, Кей. Чрез невронната мрежа във вашия мозък. Ако ме предадете, рано или късно, в каквато и дупка да се скриете, ще ви застигне смъртта. И ще се съживите, повярвайте ми, именно в този дом. Не по-късно от момента, в който съм извикал при себе си найдобрите палачи, които могат да се купят за пари. Ще ви изтезават вечно, Кей. Това ще бъде вашият персонален ад. Стотици, хиляди години мъчения. Болката ще стане ваш въздух, ваша храна, ваш сън. Ще умирате и ще се възраждате за още по-силна болка. Ще ви оставят да си почивате, за да нахлуят мъченията с нова сила. Ще събера писатели, способни да измислят нови мъки, и режисьори, способни да ги превърнат в спектакъл. Ще измъкна от каторгите садисти, а от лечебниците — любители на човешко месо. Ще се обърна за помощ към други раси и те ще разровят архивите от времето на войните с хората. А понякога ще ви водят тук — в най-тихото и уютно място на моя дом, и ще ви напомнят за този разговор.