Сергей Лукяненко: Линията на бляновете

Кей повдигна рамене.

— Ние им доказахме, след като вече договорът бе подписан, че съживеният човек е нова личност. Правоприемник е предишната, но в същото време нова. И той има пълното право отново да сключи аТан. Добре ли е?

— Прекрасно е — Кей напразно се огледа в търсене на дрехи и се приготви да чака.

Мъжът се засмя.

— Добре, отвлякох се. Какво искате да попитате?

— Къде се намирам? Каилис ли е това?

— Не, не е Каилис. Тера е.

Ако той беше очаквал да види учудване на лицето на Кей, то очакванията му се оправдаха. Кей не считаше за нужно да скрива емоциите си, когато те ласкаеха самолюбието на по-силен противник.

— Но компанията „аТан“ няма отдел на Тера…

— Това не е отдел на компанията. Частен „аТан“ е.

Кей се разсмя насила и разпери ръце:

— Отлично. Нищо не съм чул, а вие нищо не сте казали. Компанията притежава ексклузивно право и частни съживители няма…

— Грешиш, Кей Алтос. Ексклузивното право бе дадено на частно лице. Частно лице основа компанията „аТан“. — Знам кой сте — каза Кей. — Вие сте Къртис Ван Къртис, притежателят на компанията „аТан“, най-старият човек в Галактиката. Къртис кимна. — Браво, Кей. Сега ще ти донесат дрехи и ще отидем в моя летен кабинет, за да изпием по чаша вино. Страшно ти провървя. Ти се сдоби не само с живот, но и с чудесна работа.

На брега на Женевското езеро, във влажните тропически гори по поречието на Амазонка, в пустините на Прибалтика, в блатистите низини на Китай, в Сибирската тайга има частни владения, закътани зад преливащи във всички цветове на дъгата силови полета и зад името на компанията „аТан“. Всичките са частни имения на Къртис, съединени в едно цяло от тунелни хиперпроходи. Отвън — ако допуснем, че сте се изхитрили да надникнете отвъд обсега на силовото поле — пред вас ще се открият само странни фрагменти от здания, с водещи наникъде парапети и израстващи от въздуха галерии. Отвътре картината ще бъде различна. Ще видите целия дворец — роден от безумна фантазия и от още побезумни пари. Ако се издигнете с лифта по склона на Еверест, ще можете да се спуснете със ски право в кристалните води на Байкал. След като преплувате десетина метра в леденото сибирско езеро, ще се изкачите на нажежен от слънцето кубински плаж. И ако след разходката ви поканят да посетите притежателя на компанията, пътят към женевския домигла, тристаметровата кула, ще отнеме само няколко минути.

Кей стоеше на откритата площадка на върха на сградата. Вятърът разрошваше косите му, сякаш го подканваше да изпита краткотрайната радост от свободното падане. Навярно невидимо поле обкръжаваше този „кабинет“, намиращ се на чист въздух… макар че дали се боеше да падне от своята кула Къртис, владетелят на безкрайно количество животи? При тази мисъл Кей се дръпна от неоградения край. Нужен беше на Къртис за нещо, но цената му можеше да падне заедно с него. На добрия служител не бива да му се завива свят.

— Харесахте ли виното, Кей?

Кей отпи от чашата.

— Да, Ван Къртис. Това е рядък сорт, но аз предпочитам сините сортове мршански вина.

— Може и да сте прав. Но жълтите сортове са далеч по-полезни, те не травмират черния дроб и удължават живота.

Това приличаше на подигравка, но Кей си замълча. Той въртеше в ръцете си старинната кристална чаша, която вероятно струваше не помалко от безсмъртието, и мълчеше. Господарят на аТан седеше на обикновена дървена маса, със същата чаша в ръка. Креслото на площадката беше само едно — или подчертана небрежност, или пък никой не се удостояваше с честта да седи редом с Къртис на върха на неговата Империя.

— Какво ще кажете за гледката? — полюбопитства Къртис.

— Главозамайваща — измърмори Кей. — Предпочитам да гледам в далечината.

— Калейдоскоп, а? — засмя се с глас Къртис. — Разбирам… Пустини, езера, океани, гори, степи — и всичко това само на едно нищо и никакво късче земя. Не ми трябва много, Кей. Не ми трябва Червено море или целите Хималаи, въпреки че бих могъл да си ги купя. От всичко по малко. Умереност и разнообразие — това е залогът за интереса към дългия живот. Вие още не сте разбрали това, младежо. Съживявали сте се шест пъти, ако не се брои днешният. Но аТанът ви стигаше максимум за пет години. Разточително. Даже при вашата квалификация и доходи, няма да изкарате дълго така.

— Какво ви трябва, Ван Къртис? — уморено попита Кей. — Не си е струвало да ми подарявате живота, за да ми четете нравоучения.