Сергей Лукяненко: Линията на бляновете

— …Разпадът на тританиума беше предотвратен и броят на жертвите на диверсията не надхвърли петдесет хиляди. Хуманитарната помощ от Демократичния съюз на бурлатитата продължава да пристига на Ендория. В своето изявление император Грей каза…

— Всичко това е било нечия мечта — каза Кей. — Много ми се иска да узная кой е изминал „Линията на бляновете“, създавайки нашия свят. Искам да му разкажа за Трите сестри. За Инцедиос и затворите на Дарлок.

— А аз искам топла супа и купчина сандвичи.

— Да вървим, лакомнико — Кей сложи ръка на рамото на Томи. — Колкото за една вечеря, все ще имам пари…

Той се обърна при самата врата и погледна светлинките на малкото градче, водещо се за столица на Граал. Тук беше тихо и спокойно — корабите на Империята загиваха далеч от никому ненужната планета. И някъде вече горяха градове, а щурмоваците бурлатита, родени, за да убиват, вече се хвърляха в битки.

Ако Къртис Ван Къртис дадеше на хората „Линията на бляновете“, всичко това щеше да се повтори още милиони пъти. Вместо Шедар щеше да изгори Таури, вместо Сакра хората щяха да унищожат Мелкон. Същността нямаше да се промени. Бог правеше своите подаръци, но човешките мечти бяха само за едно.

Сила и власт. Живот и смърт. Любов и подлост.

Който и да премине през Линията, новият свят ще стане щастлив само и единствено за него. Също както не бе станал щастлив този свят — вече сбъднал нечии блянове.

— Ще ви отуча да мечтаете — каза Кей Дач.

„Утро в борова гора“ — класическа картина на руския художник Шишкин, изобразяваща семейство мечки в борова гора. — Бел.прев.