Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите

Пръв падна Дач — пропуснат удар в главата го зашемети за миг. Шегал се наведе над него, сваляйки от колана си чифт белезници. Няколко щраквания — и той се изправи, вече спокойно.

Кей остана на земята, с приковани за глезените ръце.

— Това е всичко, момче. — Шегал се усмихна. Лицето му беше цялото в кръв, един от пръстите на ръката — счупен и неестествено изкривен, но изглежда това не го смущаваше. — Сега ще полетим към границата на Злата земя и там ще разрешим всички проблеми, нали? Ти и така наговори излишни неща на разпита, обърка императора. Защо трябваше да обвиняваш в божествена същност обикновен оперативен работник?

— Ти си ненормален — прошепна Дач.

— Стига. Това е просто забавление, игра. Целият ви свят не беше нищо повече от фантазия. Много весела и интересна. И когато намерих своя Праг, аз го направих реалност.

Шегал погледна косо изправилия се Артур. Изрече с леден глас:

— Не те съветвам. И двамата сме неуязвими тук, но аз ще ти причиня повече болка.

— Спри, Арти! — извика Дач.

Шегал кимна:

— Така. Слушайте го. Разумът му започна да се връща… Кей, ти се опита да подлудиш императора — всичко около нас било халюцинация, значи. Нима се чувстваш илюзия? Всичко е значително по-просто. Вие сте реални и свободни. Вие съществувате. Но аз исках светът да бъде такъв . И тези, които се издигат над тълпата, са длъжни да играят по моите правила.

— Твоите правила са безумие — просъска Артур.

— Успокои се, момче. На мен ми е нужен един от вас двамата. Но само единият. Помисли над това.

Шегал измъкна от джоба си пластинката на предавателя. Включи го и изрече сухо:

— Дежурният, свържи ме с резиденцията на императора… Какво?

Той стоя минута, притиснал към ухото си издаващата слаби звуци пластинка. Човек с нормален слух не би могъл да го подслуша.

Но Кей Дач беше роден лингвист. Той започна да се кикоти, когато чу за изчезването на императора. После отново — когато долови думата „амнистия“.

Клинч-командорът го ритна в ребрата. Отстъпи леко, крещейки в предавателя:

— Предайте, че Дач е убит! Не ми пука за нарежданията на временния съвет! Само императора…

Шегал млъкна.

Дач престана да се смее, защото реши, че не е чул добре последната фраза. Тя беше безумие, тя беше невъзможна.

Шегал прибра предавателя. Много бавно и внимателно. Приближи се към Кей.

— Е? — попита Дач. — От какво се страхуваш? Този свят е твой. Създаден е от твоята мечта.

Клинч-командорът подхвърли на Артур ключовете от белезниците. Наведе са над Кей, който млъкна.

В очите на Вячеслав можеха да се различат тъгата и обидата на излъгано дете.

— Ще намеря император Грей — прошепна той. — Ще го убедя… ще го принудя да се върне. Не бързай да се радваш.

— Защо не опиташ да ме удариш? — каза Кей.

Шегал не се помръдна.

— Слугата си остава слуга. Нали? Дори и в мечтите си.

Клинч-командорът се обърна и тръгна към капсулата. Кей гледаше след него, докато Артур и Томи му сваляха белезниците. Гледаше и слушаше, докато пламъкът на двигателя се изгуби сред звездите, а бученето му се превърна в тишина.

— Защо си отиде той? — попита Томи.

— Страхувам се, че от чувство за дълг и вярност. — Кей се изправи. — Страхувам се също, че сега ще започнат да ме търсят още по-усилено. — Той намигна на Томи. — Момчета, струва ми се, че вече не е необходимо да вървим по-нататък. Но аз все пак искам да видя Бога.

Следователят беше объркан. Рашел усети това веднага — по неразбиращия поглед и неуверената, едва ли не учтива усмивка.

— Длъжен съм да ви прочета част от завещанието на императора — каза той вместо поздрав.

Рашел потрепна. Следователят погледна косо невключвания от два дни видеоекран и се намръщи с досада:

— Преди осем часа император Грей изчезна от двореца. Преди един час завещанието му беше отворено и бе обявено за случилото се. В завещанието има една точка…

— Как така е изчезнал? — тихо попита Рашел. Тя така и не бе слязла от леглото при появата на следователя, продължаваше да седи, обхванала с ръце коленете си.

— Ако знаех това — с лека ирония каза следователят, — нямаше да се занимавам с бивши престъпници, а щях да оглавя СИБ.

Рашел вдигна глава:

— Каква е тази точка в завещанието?

Следователят разгъна бледовиолетовата бланка:

— Точка четири… така… „Аз, Опекунът на Таури, съгласно законите на редица планети, които не смятам за нужно да цитирам, оттеглям всички обвинения, както лични, така и обществени, към заговорниците, осъществили покушение над моята личност. От този момент се възстановяват всичките права и свободи, дадени им като граждани на Империята.“