Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите

Следователят направи пауза и добави:

— Подписите на свидетелите и императора са общи за целия документ. Затова не ги прочетох.

— А кой е новият император?

— Засега не е обявено. На върха цари страхотен смут. — Следователят изведнъж се отърси от официалното държане, моментално превръщайки се от инструмент в човек. — Опитаха се да изкарат завещанието незаконно, написано в момент на умопомрачение, но изглежда не са успели. Грей е избрал страшно влиятелни свидетели. Ще огласят последната точка, когато намерят и откарат на Тера приемника на императора.

— Ясно. Значи аз съм свободна? — попита Рашел.

— Да, разбира се. Такава е волята на императора… макар че нищо не разбирам. Можеш да си идеш у дома, момиче.

— Не мисля, че сега имам дом — сериозно отговори Рашел.

Следователят кимна. След кратко колебание предложи:

— Ако искате да ви изведа през служебния изход? Там също дежурят журналисти, но все пак…

— Благодаря. А можете ли да ме придружите до болницата, при сестра ми?

— Да, но се страхувам, че тя вече знае кой е виновен за случилото се.

Рашел сви рамене:

— Значи е още по-наложително да отида. Нали помните, че в детството ни учеха да молим за прошка?

— Учеха ни още да не предаваме приятелите си, роднините и Империята.

— А ако едно от предателствата е било неизбежно?

— Винаги може да се намери компромис, момиче.

Рашел стана. Пристъпи към следователя, застана плътно до него. Приближи устни до ухото му и прошепна:

— Не. Не винаги. И тогава трябва да избереш тези, които могат да простят.

Тамура вече беше успял да съжали за постъпката си. Да се премести от солидния отдел на „аТан“ системите в „Линията на бляновете“ — каква глупост! Естествено, беше с по-висока заплата, а перспективите изглеждаха великолепни. Но му беше достатъчна само една седмица, за да осъзнае — този път Стареца е сбъркал.

„Линията на бляновете“, пътят към божествената същност, не се продаваше добре. Телевизиите не преставаха да въртят реклами, вестниците и списанията бяха изпълнени със заглавия от типа на „Защо отивам…“, но бумът от първите дни не се повтори. Апаратурата обслужваше не повече от десет клиенти за денонощие. И то какви! Нервни, пъпчиви младоци, чиито пари миришеха на кражби, а очите им излъчваха страх; истерични жени, обясняващи как ще страдат мъжете, които не са ги оценили; тихи, спретнати мъже на средна възраст, от чиито поглед Тамура го побиваха тръпки.

Първият днешен клиент (първият, а вече наближаваше пладне!) поне не изглеждаше ненормален. Възрастен, пълен, в строг костюм и уродливи розови очила, скриващи очите. Дребен чиновник, така и не спестил за аТан, или учен, решил, че талантът му не се цени достатъчно… Само Единната воля знаеше истината…

— Нали мога да сменя платен аТан срещу „Линията на бляновете“? — поинтересува се той.

Тамура кимна. Тази възможност беше въведена от Къртис преди два дни. Но не предизвикваше особен ентусиазъм.

— Добре… — каза сякаш на себе си старецът. — Разбирате ли, нямам пари. Никога не съм се нуждаел от тях.

Тамура усърдно закима. Тази работа изискваше човек да притежава умението да изслушва.

— Страхувах се, че такава дреболия ще се превърне в проблем — продължаваше да говори старецът. — Сега ще се опитам да си спомня номера.

— Не се вълнувайте. — Учтиво усмихвайки се, Тамура извади скенера и го прекара над главата на стареца. Разсеяно погледна цифрите.

Осемдесет и девет.

Старецът бе сред първите сто потребители на аТан. Тамура въведе номера в компютърния терминал — светна зелено огънче, аТанът бе в сила.

— Само минутка — каза Тамура, опитвайки се отчаяно да си спомни къде беше резервният скенер. Номерът на невронната мрежа беше не просто древен, той му бе и странно познат.

— Да, спомних си! Осемдесет и девет! — с гордост съобщи мъжът. След кратко колебание Тамура остави прибора встрани. В края на краищата, това не беше негова работа.

— Запознат ли сте с действието на „Линията на бляновете“? — Той подаде на стареца листа с условията на договора. Мъжът се подписа, без да поглежда документа.

— Запомнете, „Линията на бляновете“ е едностранен процес и връщането в нашия свят ще бъде невъзможно.

— Разбирам. Път с един възможен край, всякакви мечти…

Тамура почувства някакво леко смущение. Прииска му се по-бързо да свърши с тази работа и да си побъбри с приятелите за клиента от времето на Смутната война, решил да премине през „Линията на бляновете“. Дори след няколко халби бира нямаше да му повярват, но нали разполагаше със снетия номер в скенера и с бланката на договора върху масата.