Пол Андерсън - Кръстоносци в космоса

Навън излезе триумфално самият Бранитар, но се сви, когато забеляза меча и камата на сър Роджър.

— Уговорката беше да сте без оръжие! — рече рязко той.

— А? О, да. Да, разбира се. — Баронът погледна унило към оръжията върху пояса си. — Никога не съм смятал… те са като шпорите ми — знак за моето положение, нищо повече.

— Предай ги — заповяда Бранитар. Сър Роджър ги свали от пояса си и ги даде на уерсгореца така, както бяха в ножниците. Бранитар ги предаде на друг синьокож и собственоръчно ни претърси.

— Няма скрити огнестрели. — Почувствах как бузите ми запламтяха от обидата, но сър Роджър, изглежда, не обръщаше внимание на нищо.

— Много добре — рече Бранитар, — последвайте ме.

Спуснахме се по един коридор към салонната кабина. Сър Оуен седеше зад масата от инкрустирано дърво. Изглеждаше мрачен в дрехите от черно кадифе, но по ръцете му блестяха бижута. В едната от тях, отпусната на масата, имаше огнестрел. Лейди Кетрин бе облякла сива рокля. Главата й бе забрадена като на монахиня. Тя бе пропуснала да прибере един немирен кичур коса, който бе паднал върху челото като тлеещ огън. Сър Роджър се закова на прага на кабината.

— Къде са децата? — попита.

— В спалнята с прислужничките. — Жена му говореше като автомат. — Добре са.

— Сядайте, сир — настоя сър Оуен с привидно хладнокръвие. Погледът му играеше из стаята. Бранитар бе оставил меча и камата до себе си и стоеше, облегнат на дясната си ръка. Другият уерсгорец и още един, който бе чакал тук, стояха със скръстени ръце на входа съвсем близко до нас. Реших, че това са психологът и навигаторът, за които бе станало дума. Двамата стрелци сигурно се намираха в оръдейните кули, а пилотът — зад таблото за управление, в случай че нещата вземат лош обрат. Лейди Кетрин се бе изправила като восъчна кукла край задната стена, отляво на сър Оуен.

— Вярвам, че ми нямаш зъб — каза предателят. — При любов и война всичко е позволено. Лейди Кетрин вдигна ръка, за да протестира.

— Само на война. — Гласът й почти не бе чут. Ръката й отново се смъкна. Сър Роджър и аз останахме прави. Баронът се изплю на пода. Сър Оуен почервеня.

— Виж какво! — възнегодува той. — Хайде да не хленчим за неудържани клетви. Твоята собствена позиция е повече от двусмислена. Присвои си правото да създаваш благородници от селяни и крепостници, да раздаваш владения, да преговаряш с чуждоземни владетели. Ами че ти би се провъзгласил за крал, ако можеше! Какво става тогава с твоята клетва за вярност към крал Едуард?!

— Не съм направил нищо в негова вреда — отвърна сър Роджър с разтреперан глас. — Ако открия някога Земята, ще присъединя завоюваното към неговите владения. Дотогава ние трябва да се справяме с положението, както можем, и нямаме друга възможност, освен да създадем наша собствена феодална система.

— Може би случаят да е бил такъв — призна сър Оуен с усмивка, — то ти, Роджър, трябва да ми благодариш, защото аз свалих това задължение от плещите ти. Можем да се връщаме у дома!

— Като добитък на уерсгорците?!

— Не смятам така. Но моля, сядайте двамата. Трябваше досега да ми донесат вино и кейк. Нали сте ми гости, както знаете.

— Не, благодаря. Аз няма да седна на една маса с теб.

— Тогава ще умреш от глад — каза сър Оуен весело.

Сър Роджър притъмня като буреносен облак. Забелязах за първи път, че лейди Кетрин е с кобур, но беше празен. Оуен сигурно бе намерил някакъв претекст да й отнеме оръжието. Сега само той единствено беше въоръжен. Лицето му се смръщи, когато забеляза нашите изражения.

— Милорд — рече, — когато предложихте да дойдете тук да преговаряме, вие не бихте могли да очаквате, че ще отхвърля такъв шанс. Ще останете с нас.

Лейди Кетрин се размърда неспокойно.

— Оуен, недейте! — извика тя. — Вие никога не сте ми казвали, че… Вие казахте, че той ще бъде свободен да напусне кораба, ако…

Той извърна красивия си профил към нея и каза любезно:

— Помислете, милейди. Нима вашето най-силно желание не беше да го спасите? Но вие ронехте сълзи, опасявайки се, че неговата гордост никога няма да му позволи да се предаде. Сега той е пленник. Вашето желание е изпълнено. Цялото безчестие пада върху мен. Леко ще понеса това бреме, след като това е заради скъпата ми господарка.

Забелязах как лейди Кетрин трепна.

— Нямах дял в това, Роджър — каза умолително. — Никога не съм си представяла, че…

Съпругът й не я удостои с поглед. Неговият глас прекъсна думите й.

— Какви са по-нататъшните ти намерения, Монтебеле?