Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

— Ще ти изпратя сметката за спасяването — отсичам аз. — Излизай, по-живо!

Ръцете на мъжа рязко се пресягат към главата му, после започват неуверено да вършеят из въздуха, фигурата му избледнява, оранжевата връв изгасва. Свалям очилата.

Хакерът под дупката на тунела вече е почти безплътен. Бавно върти глава, оглежда се. Ето така се раждат легендите за дайвърите-чудотворци.

— Да вървим — казвам на Неудачника. Той все още обикаля хакера и поглежда към отвора на тунела, откъдето продължават да се сипят боклуци. — Хайде!

Налага се да го водя за ръка, като малко дете. Хакерът остава в опразнената зала — все още го гложди любопитство. Дупката в тавана бавно се стеснява и след около десет минути каналът му ще бъде прекъснат. Но нека сам се справя с тези дребни проблеми — нали е много велик…

Вратата ни извежда в малка заличка с още седем подобни врати и ствол на асансьорна шахта. Някъде наоколо вероятно бленува на трона си вождът на червените мравки, мъти коварните си планове властелинът на разумните медузи и се вживяват в ролите си други гейм-маниаци…

— Защо така се беше лепнал за тоя хакер? — питам Неудачника в асансьора. Но той мълчи.

Много му здраве. Омръзна ми да вниквам в приумиците му.

Важното е, че го измъкнах от „Лабиринта“! Под носа на две могъщи фирми.

Асансьорът ни сваля на една от улиците на Дийптаун. Въртя глава и се оглеждам наоколо. Ето я кулата на „Америка Онлайн“, ето ги дългите редици на хотелите, зеленината на парка „Градините на Гилтониел“. Аха. Не е чак толкова зле. Намираме се на границата между руския, европейския и американския сектор на града. Неудачника вирва нагоре глава и произнася:

— Звезди и планети: Господарят на Сириус!

Проследявам погледа му. Над зданието, от което сме излезли, проблясва в различни цветове ярка реклама: „Stars&Planets: Master of Sirius!“

Известна фирма. Заслужава си да им предложа услугите си на дайвър — работата е лесна, а доходите — постоянни.

— Неудачник, кой е родният ти език? — интересувам се.

— Ти не го знаеш — отбягва отговора той.

Изказвам предположение:

— Може би Бейсик?

И двамата се засмиваме.

— Добре — съгласявам се аз. — Ти си жив. Не си плод на компютърен разум.

— Благодаря.

— Но кой си ти?

Неудачника свива рамене. Разглежда минувачите с любопитството на човек, за пръв път попаднал във виртуалността.

— Свали маската — съветвам го и лично смъквам от лицето му респиратора. — Няма нужда да плашим народа.

— Ще отидем ли още някъде? — пита Неудачника.

Честно казано, и аз не знам. Страхувах се от бързо и енергично преследване, от което би се наложило да се измъкваме с шумотевица и проливане на кръв. Тогава веднага бихме се завтекли към „Всякакви забавления“.

— Ще се поразходим — решавам аз. — Бил ли си в градините на елфите?

— Не.

— Тогава да вървим. Атракцията си я бива… — започвам аз. Но явно днес не ми е писано да изиграя ролята на екскурзовод.

Във вечерното небе пламва дъга и засенчва звездите. Чува се кристален звън. Това е сигналът за общомрежово предаване. Спомням си да е имало само пет-шест такива досега.

И се досещам каква ще е новината, която ще излъчат.

— Такси! — изкрещявам и вдигам ръка. След миг до нас спира кола, аз набутвам вътре Неудачника, след което се шмугвам до него. Шофьорката — младичка къдрава негърка с усмивка се извръща към нас.

Нямам револвер, затова надявам ръкавиците и зашеметявам момичето с юмрук. Неудачника не протестира, той различава хората от програмите без грешка.

— Към публичния дом „Всякакви забавления“! — нареждам аз. Момичето се подчинява.

Колата рязко потегля от мястото си.

— Граждани на Дийптаун!

Гласът приижда отвсякъде. Няма спасение — нито в уютните утроби на колите, нито зад стените на сградите.

— Към вас се обръща Джордан Рейд, комисар на градската служба за сигурност…

Познавам Рейд. Железен е, нищо че е американец. Един от тези, които са готови да контактуват с дайвърите и да търпят дребните престъпления — заради живота на самата мрежа.

— Предава се важно съобщение… моля да обърнете внимание… — бърбори негърката.

Но аз и без това съм наострил уши.

— Преди около половин час на територията на „Лабиринт на Смъртта“ бе извършено престъпление, което заплашва съществуването на Дийптаун — казва Рейд.

Майко мила! Това пък какво е?

— Двама човека, единият от които е дайвър, са обвинени в употребата на вирусно оръжие от тип, забранен от Московската Конвенция. Това е полиморфен вирус, който е белязан с монограма „Warlock-9000“ и има неограничена способност за разпространение…