Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

Кимвам. Разузнаването им си го бива. Какво ли не правят доларите, употребени в подходящ момент и в необходимите количества?

— А също някой си Стрелеца — допълва Урман. — Вероятно, също дайвър?

— Да. Това бях аз.

Урман кимва.

— В такъв случай очаквам обещаните обяснения.

Сигурно ще е най-добре да прошепна под носа си „дълбина, дълбина…“ и да изчезна. Но как да го направя след откровеността на Урман. Дупка в черепа — това наистина е по-лесно, отколкото дупка в жизнените принципи…

— Скоро след първата ни среща бях принуден да се срещна с него от…

Урман повдига вежди.

— Точно така, бях принуден от човек, чието име не знам. Той ми предложи да се справя с възникналата в „Лабиринта“ ситуация. Не ми обясни подробностите. Едва по-късно разбрах, че е ставало дума за Неудачника.

— Ние го наричаме „Плувеца“ — отбелязва Урман. — По аналогия с вас, господа дайвъри.

— По принцип това е всичко — казвам. Не обичам да ме прекъсват.

— Обещаха ли ви награда?

— Да.

— Голяма ли?

— Много… — Не се сдържам и добавям: — Страхувам се, че не можете да ми предложите по-голяма.

Урман е много сериозен — разговорът е приел делови обрат. Но засега не спори за възможности и не се наема да доказва колко велики са Ал-Кабар.

— Как ви намери този човек? И защо избра точно вас?

— Организирал беше хайка за дайвъри. А аз се поиздъних.

— Имате ли предположения относно неговата самоличност?

— Никакви — честно казвам аз. Но явно не достатъчно честно, защото Урман мълчи и въпросително ме гледа в очите. Възможно е думите ми да се проверяват с детектор на лъжата и някой да съобщава на Урман резултатите от проверката…

— Само една подробност. Той знаеше за посещението ми… при вас. И беше добре осведомен за нашия разговор. Знаеше и това, че искате да ми предложите работа.

Урман понесе удара. Малко ли ги е понасял през живота си? Но върху маската на спокойствие трепери един клепач. Не е приятно да разбереш, че под носа ти има шпионин.

— Благодаря ви, дайвър.

Усмихвам се снизходително. Какви дреболии… Нека двата паяка се посуетят в паяжините си…

— Можете ли да ни кажете нещо за Плувеца?

Свивам рамене.

— Нищо особено. Най-обикновен човек. Понякога се появява усещането, че има дийп-психоза, прекалено сериозно се отнася към случващото се. Но иначе е напълно адекватен.

Урман кимва. Изглежда, те са успели стабилно да се закачат за компютрите на „Лабиринта“ и наистина контролират събитията. Това ме кара да попитам:

— Опитахте ли все пак да проследите сигнала на Неу… на Плувеца?

— Няма никакви сигнали.

Или Урман също страда от болезнена откровеност, или има интерес окончателно да ме убеди…

— Сървърите на „Лабиринта“ не предават данните на Плувеца. В никоя от посоките. Той… броди из нивото самостоятелно.

Значи е истина. Това за човека, влязъл директно в дълбината?

— Администрацията на „Лабиринта“ все още се опитва да проследи канала му за връзка — подхвърля Урман. — Но след пет, максимум — осем часа, според данните на експертите ни, там ще стигнат до същите изводи като нас. Тогава ще започне истинската паника.

Представям си. Ще изолират нивото, а вероятно ще разкарат геймърите и от целия „Лабиринт“. Спешно ще пробият преки проходи до трийсет и трето ниво — това, че засега няма такива, съвсем не означава, че е невъзможно да бъдат създадени. Ще изключат всички чудовища, даже ще замразят всички здания — да не би случайно Неудачника да го фрасне някоя паднала тухла. Тълпа психолози, хакери, чиновници, Анатол и Дик — всички те ще нахлуят в опустялото ниво. Ще обсипят Неудачника с грижи и ласки, ще го понесат на ръце към изхода…

Мога смело да предположа, че моите услуги няма да им потрябват.

— Съгласен ли сте да ни сътрудничите?

Поглеждам към Урман — май не се шегува.

— Вече работя за човека, чието име не знам.

— Възможно е да ви е обещал страшно много, този тайнствен мистър Хикс. Но оказал ли ви е поне малка помощ?

Поклащам глава.

— Ако наистина сте Стрелеца, могли сте лично да се убедите, че обикновените методи са неприложими към Плувеца. Още два-три опита няма да променят нищо. После ще изолират „Лабиринта“ и с проблема ще се заемат собствениците на… атракцията.

Последната дума е изречена с известно презрение.

— Който и да ви е наел, изобщо не го е направил заради дайвърските ви таланти.

— А заради какво?

Сега пък той ме накара да се объркам.