Мари Лу - Warcross

— Ей! — подвиква ми Хами, вдигам очи и виждам любопитното ѝ изражение. Бузите ѝ още са поруменели от победата. — Добре ли си?

Странно ми е, че никой друг на стадиона не знае какво е станало, как сигурно наистина си мислят, че двете присветвания сред седалките на балкона са били гръмнали транзистори, а не изстрели. В момента сигурно всичката ми тревога е изписана по лицето. Пускам ѝ бляскава усмивка и се надявам да изглежда убедителна, а после поклащам глава.

— Фантастично се чувствам! Просто още съм в шок.

Хами се ухилва и издига няколкократно юмрук във въздуха. Той едва не се удря в тавана на лимузината.

— Караоке, бейби! — провиква се тя и всички останали подвикват заедно с нея. И аз викам, ликувам възможно най-шумно, за да потисна бурята от мисли, назряваща в главата ми. Така се пъна да го докарам, че чак почвам да си вярвам.

Скоро вече сме настанени в лъскав, луксозен караоке бар в сърцето на Ропонги, квартала на нощния живот. Мъже в черни костюми охраняват всеки вход и изход. Залите са облицовани с огледала от пода до тавана, отразяващи светлината на пищните полилеи, а входовете за всяка частна караоке стая са боядисани в блещукащо злато. Пред всяка врата стоят виртуалните фигури на усмихнати супермодели, които поздравят всеки от нас по име, докато минаваме покрай тях. Оглеждам се нагоре и надолу по коридора, запаметявайки в главата си пътя към изхода, а после влизаме в собствената си частна стая.

Музиката е надута до оглушаване, а аз съм притисната на канапето между Хами и Ашър, когото сме извадили от инвалидната количка и сме настанили на меката мебел. Рен се смее, докато избира песен заедно с Рошан. Всеки път, когато превъртят на ново парче, стаята се преобразява, за да се нагоди към него — филмовата класика на Селин Дион превръща стаята в носа на „Титаник“, а „Трилър“ на Майкъл Джексън ни обгражда с танцуващи зомбита. Рошан, обикновено сдържан, сега си умира от смях, докато Рен разправя нещо на френски. През цялото време наблюдавам Рен с крайчеца на окото си. Никой друг ли не забеляза изражението му след края на играта? Дори и сега в стойката му проличава напрежение, сякаш тази вечер нещата не са се развили така добре за него, колкото за останалите от отбора.

— За Рошан — изкрещява Хами, откъсвайки ме от мислите ми. — Най-ценният сритай-задника-на-Тримейн играч!

Рошан като че леко се сепва при споменаването на Тримейн, но го скрива зад усмивка.

— За Хамс — не ѝ остава длъжен той. — Крадлата на хилядите пауъръпи!

— За Емика! — възкликва Ашър. Бузите му са зачервени, разтеглени в грамаданска усмивка. Той тръсва глава. — Момиче, ти не си дива, а направо неистова!

Всички му пригласят, а аз се мъча да се усмихна в отговор. Трябва да се измъкна. Сигурно е заради развинтеното ми въображение, но усмивката на Рен ми изглежда по-напрегната от на всички други, щастието му ми се струва насилено.

Не отнема много време хаосът в стаята да достигне своя връх. Ашер се обляга тежко на Хами, като не спира да ѝ повтаря, че я обича. Тя, на свой ред, му шепне нещо в ухото. Караоке микрофонът надава протестен писък, когато Рен изкрясква в него поредната фалшива нота. Рошан примижава при звука. Всички избухват в нова буря от смях, а аз награбвам телефона си, докато никой не гледа, и пиша на Хидео:

Изминават няколко секунди, а отговор няма. Хидео продължава да се инати. Прехапвам устна и му пращам второ съобщение.

Информация от неговия ловец — само за това мога да се сетя.

Времето продължава да се точи. И тъкмо когато започвам да си мисля, че Кен нещо се е объркал за мен, идва криптирано съобщение. Потвърждавам самоличността си, за да го отключа, и пред очите ми изскача адрес. Адресът на Хидео. Едва не припадам от облекчение. После вкарвам координатите в джипиеса и изтривам съобщението.

До мен Ашър повишава глас.

— Кой иска да играем игра с шотове? Само сервитьорът да се върне…

Скачам на крака.

— Отивам да го намеря! — заявявам и се изнасям по най-краткия път към вратата. Идеално. Докато сервитьорът се замъкне при тях, те така ще са се развеселили, че никой няма и да забележи кога съм си тръгнала. Ще имам предостатъчно време, за да си измисля прилично оправдание. Излизам от помещението и се втурвам по коридора. В движение вадя пред очите си карта със сегашните координати на Хидео.