Мари Лу - Warcross

„И няма никой по света, който да не е чувал за Хидео Танака, младия гений, измислил Warcross едва тринайсетгодишен. Глобално проучване, публикувано днес, показва, че в наши дни поразителен брой хора — 90 процента от населението между 12- и 30-годишна възраст — играят тази игра редовно или поне веднъж седмично. Очаква се официалните турнири по Warcross тази година да привлекат повече от 200 милиона зрители…“

Поправка:

В по-ранна версия на тази статия Хидео Танака погрешно е описан като милионер. Той е милиардер.

НЮ ЙОРК ТАЙМС

Прекалено студено е днес за лов, да му се не види.

Потрепервам, дръпвам шала си по-нагоре, за да ми закрие устата, и изтръсквам няколко снежинки от миглите си. После тропвам с крак по електрическия си скейтборд. Дъската е стара и износена като всичко, което притежавам, синята ѝ боя почти напълно се е излющила и отдолу се показва евтината сребриста пластмаса — ала все още не е предала богу дух и когато натискам по-силно с крак, тя най-сетне откликва. Изхвърчавам напред и се намъквам между две колони от коли. Шарената ми коса, боядисана във всички цветове на дъгата, изплющява по лицето ми.

— Ей! — провиква се шофьор, когато маневрирам покрай колата му. Хвърлям поглед през рамо и го виждам как ми се заканва с юмрук през отворения прозорец. — За малко да ме засечеш!

Аз само се врътвам напред, без да му обръщам внимание. Обикновено се държа по-любезно — поне бих му изкрещяла някакво извинение в отговор. Обаче сутринта, като се събудих, зърнах яркожълт лист, лепнат на вратата на апартамента ми, а думите, отпечатани върху него, бяха с най-едрия мислим шрифт.

ПЛАТЕТЕ ДО 72 ЧАСА ИЛИ НАПУСНЕТЕ

В превод: от почти три месеца не съм си плащала наема. И затова, ако не докопам отнякъде 3450 долара, до края на седмицата ще съм бездомница.

Това би вкиснало деня на всеки.

Бузите ми смъдят от вятъра. Небето отвъд врязаната в него линия на небостъргачите е сиво и сивото се сгъстява все повече — след няколко часа тази снежна вихрушка ще премине в стабилен снеговалеж. Колите задръстват улиците — неспирен поток от габаритни светлини и бибипкане оттук чак до Таймс Скуеър. От време на време писъкът на свирката на някой регулировчик се извисява над хаоса. Въздухът е напоен с миризмата на изгорели газове, а над отворен отдушник наблизо се вие пара. Хората се тълпят нагоре-надолу по тротоара. Студентите, прибиращи се от занятия, се забелязват лесно — раниците и грамадните слушалки на ушите им прошарват навалицата.

Формално погледнато, и аз би трябвало да съм една от тях. Сега трябваше да уча първа година в колежа. Обаче след смъртта на татко започнах да бягам от час и преди няколко години съвсем зарязах гимназията. (Добре де, добре — изключиха ме формално. Обаче се кълна, че и без това щях да се разкарам. Повече за това ще разкажа по-нататък.)

Пак си поглеждам телефона и мисълта ми се завръща към лова. Преди два дни получих следното съобщение:

В днешно време полицаите имат толкова много работа заради нарастващата престъпност и бедност на улицата, че нямат време сами да преследват дребни престъпници — кокошкари като Мартин Хеймър, закъсал с игра на Warcross на вързано. Крал пари и продавал дрога, за да си финансира залозите. През няколко седмици ченгетата разпращат такива съобщения с обещанието да платят на всекиго, който успее да хване въпросния престъпник.

И тук в играта влизам аз. Аз съм ловец на глави, един от десетките в района на Манхатън, и се боря да заловя Мартин Хеймър, преди някой друг да е успял.

Всеки, който някога е преживявал трудни моменти, ще разбере добре почти постоянния поток от цифри, който протича през ума ми. Месечен наем за най-скапания апартамент в Ню Йорк: 1150 долара. Храна за един месец: 180 долара. Ток и интернет: 100 долара. Кутии макарони, рамен и месни консерви „Спам“, останали в килера ми: 4 броя. И така нататък. За капак дължа 3450 долара неплатен наем и 6000 долара дълг по кредитната карта.

Брой на доларите, останали в банковата ми сметка: 13.

Това не са нормалните неща, за които се тревожи момиче на моята възраст. Аз би трябвало да се шашкам за изпити. За предаване на курсови работи. За това дали няма да се успя.