Мари Лу - Warcross

Какво е надраскала в папката си? Информация за нас?

Нула се взира в мен още миг. После по чудо насочва вниманието си другаде. И проксито му прави същото. Ръцете ми са тъй силно вкопчени една в друга, че усещам как ноктите ми се врязват в дланите.

Пред очите ми Нула залага 34,05 банкноти за „Обсидиановите крале“. Намръщвам се. Що за странно число на залог! Изчаквам мълчаливо, докато изминава точно една минута. После Нула залага още веднъж, този път за „Белите акули“. 118,25 банкноти.

Пак се мръщя. Сега пък за противника ли залага? Какви ги върши, по дяволите?

Още един комарджия в другия край на бърлогата също залага сумата 34,05 банкноти. Минута по-късно залага 118,25 банкноти за „Белите акули“. Съвсем същата двойка залози, каквато направи Нула. Проксито на Нула записва нещо в папката си.

Той въобще не залага — той комуникира с другия комарджия.

„Ама разбира се! Записвай числата!“ — казвам си. Продължавам да гледам, а Нула изчаква още няколко минути и прави нов залог. Този път 55,75 банкноти за кралете и 37,62 банкноти за акулите.

И наистина, в отсрещния край този път друг комарджия прави същите залози в същия ред. Проксито пак ги записва.

Гледам в озадачено мълчание как това се повтаря пак и пак, докато всички край мен продължават да викат за мача. Като че тия залози не смущават никой друг — всъщност няма и причина за това, защото само едрите залози се подчертават с плътен шрифт и променят значително резултата и за двете страни. Защо пък на някого да му пука за тия странни дребни суми?

А после Нула прави чифт залагания и откликващият залагащ е Рен. Ахвам тихо.

Най-накрая, когато мачът свършва, Нула застава до своето прокси и безмълвно се отдръпва на крачка от стъкления цилиндър. До него проксито кимва веднъж на тълпата, а откликналите с код сега кимват в отговор. Горе електронният трак за кратко минава в друга мелодия, все едно се е бъгнал. „Да излезем с гръм и трясък! — измърква певицата в новото парче. — Йе, време е да излезем с гръм и трясък!“ А после тракът пак се връща към обичайния си ритъм. „Обсидиановите крале“ завършват с победа, а сумата за „Белите акули“ изчезва, разделена и изплатена пропорционално между спечелилите комарджии. Поглеждам надолу към записа на залозите на Нула в цифри.

Петдесет двойки числа. Всичките — дребни залози. Обхватът им е от 153 до 0. Докато се взирам в тях, ми хрумва една възможност — толкова странна мисъл, че отначало я отхвърлям. Но колкото повече се взирам в числата, те сякаш толкова повече ѝ съответстват.

Това са координати. Дължини и ширини.

Ами ако са координатите на градове? Трескав ужас завладява мислите ми. Очертава се нещо голямо, най-сетне се сблъсквам с важни улики. С каква точно цел Нула задава координати на другите? Какво замисля?

Като в унес тръгвам да излизам от профила си, вън от Свърталището и Тъмния свят. И точно докато излизам, мярвам Нула за последен път в другия край на палубата.

Той гледа право в мен.

Не знам дали ме е разпознал. Може изобщо да не ми е обръщал внимание, а погледът му да е бил случайност. Но споменът как извръща глава в моя посока ме разтърсва дори сега, когато отново се намирам в стаята си, загледана към балкона. Бавно изпускам въздух. Ведрата действителност ме дразни след излета в Тъмния свят.

Ами ако Нула ме преследва?

Вадя карта и тя, прозрачна, се разстила пред очите ми заедно със списъка с координатите, които преди малко записах в Пиратското свърталище. После насочвам вниманието си към дължините и ширините по краищата на картата.

— Трийсет и едно цяло и две десети — измърморвам гласно и прокарвам пръст по проекцията. — Сто двайсет и едно цяло и пет десети.

Пръстът ми спира над Шанхай.

Пробвам втори чифт числа.

— Трийсет и пет цяло и пет стотни. Сто и осемнайсет цяло и двайсет и пет стотни.

Лос Анджелис.

40,71. 74,01. Ню Йорк.

55,75. 37,62. Москва.

И така нататък. Сравнявам всяка двойка числа, понякога поставям минус пред някое число, когато то ме води сред дива пустош или сред океана. И наистина, всеки чифт координати съвпада с някой важен град. Всъщност Нула е изредил петдесетте най-големи града в света и всеки му бе повторен от някой комарджия сред тълпата в Пиратското свърталище.

С каквото и да се занимава Нула, това е глобална операция. И някак си имам злокобното предчувствие, че крайната му цел е свързана с нещо много повече от осуетяването на някой и друг турнир по Warcross.