Мари Лу - Warcross

Коментаторът се обажда и представя десетимата играчи, а после мачът започва. За разлика от нормалните игри, при тази най-отдолу на зрителното ми поле са изписани две цифри. Всяка цифра обозначава цялостната сума в банкноти, заложени за всеки отбор. Щом играчите се хвърлят в движение, чувам рева на публиката. Двама противници се застигат и двамата замахват, за да нападнат. И щом го направят, единият внезапно се изгубва от поглед. Изскача зад гърба на другия и преди онзи да успее да реагира, го изритва от покрива на сградата. Тълпата се разкрещява. Аз си стоя мълчаливо и си гледам. Първият играч трябва да е хакнал кода му, за да се възползва от някой бъг или нещо такова. В истинска игра подобен ход би означавал незабавен бан. Но тук, без надзора на официални служители на „Хенка Геймс“, всичко е позволено.

Докато играта върви, залаганията за всеки тим се променят на живо пред очите ми. „Обсидиановите крале“, започнали с по-високи залози от „Белите акули“, сега изостават. След като архитектът им е повален с пауъръп „Ледена висулка“ (временна парализа), залозите за акулите скачат още по-високо.

Въздъхвам. Нищо необичайно не се случва — освен необичайно ниския залог на Рен. Ами ако само си губя времето тука, а Рен е един грамаден куп зелен хайвер?

И точно тогава забелязвам как един нов комарджия влиза в Пиратското свърталище.

Щях да го изтърва, ако не беше хакът ми. Повечето хора около мен явно въобще не забелязват присъствието му — освен неколцина. Рен например, който също се обръща да го погледне.

Сред всички тези грамадански аватари новодошлият е незабележим, тънка сянка. Лицето му е изцяло скрито зад тъмен непрозрачен шлем, черна прилягаща броня покрива цялото му тяло. Докато се движи, стегнатите му мускули играят, подчертани от неоновите светлини в Свърталището. И макар и да нямам никакво инфо за него, нищо, което да ми подскаже кой може да е този човек, студена тръпка ме разтърсва от главата до петите, обзема ме някакво шесто чувство на увереност. Точно него чака да види Рен. Точно с него има среща.

Той е Нула.

„Не го знаеш със сигурност — напомням си. — Той може да е всеки.“ Но всичко в него — властността му, увереността, която издава колко често идва тук, фактът, че не мога да разчета за него нищо, нищичко , кара пулса ми да се ускори.

Не бива да съм чак толкова изненадана, че го виждам тук. Ала все пак сблъсъкът лице в лице с Нула за миг ме кара да забравя за себе си. Толкова съм стресната, че даже не успявам достатъчно бързо да се дръпна от пътя му, докато той сече през тълпата.

Нула рязко спира. Главата му се извръща по посока към мен — по-точно той ме вижда.

От мен не се очаква да го виждам , осъзнавам аз. Ето затова като че ли никой друг от тълпата не го забелязва. Всъщност сигурно трябва да е невидим за всички, освен за хората, които знаят предварително, че ще дойде — онези, за които е наясно, че го подкрепят. Нула е забелязал как се опитвам да се дръпна от пътя му. Той знае, че го виждам.

Дали може да разпознае коя съм? Ами ако ме гледа през свой собствен хак и сваля цялото ми инфо? Въпроси прехвърчат в мислите ми. Ако сега изляза от играта, ще стане очевидно, че сме го видели.

Не му обръщай внимание. Просто си стой на мястото и си гледай играта. Него го няма тук .

Нула се взира в мен безмълвно, а после пристъпва по-близо. Черният му шлем е напълно непрозрачен и виждам единствено отражението на безличния си аватар. Макар и всички тук да са криптирани, Нула не предлага абсолютно никакво инфо. Нито фалшива самоличност, нито подбирано на случаен принцип потребителско име, нищичко! Той е черна дупка. Крачи около мен в кръг, бавно и целенасочено, изучава ме безмълвно като хищник и стъпките му кънтят из Свърталището. Старая се да не помръдвам, притаила съм дъх, внимавам да запазя спокойствие. В реалността набирам бясно с пръсти, прикривам какво върша и се браня. Няма съмнение, че в реалността той върши съвсем същото в момента. Макар че би трябвало да съм криптирана и незабележима, струва ми се, че погледът му ме разнищва. Сърцето ми блъска в гърдите. Преди време преследвах една мишена, заради която трябваше да изтърпя фалшиво интервю за работа с известен гангстер. Щом тогава можах да запазя спокойствие, напомням си аз, то това тук нищо не е.

Едно момиче, застанало много близо до него, дращи нещо върху папка. Косата ѝ е синя, подстригана на каре, облечена е с черен блейзър и джинси, но ме поразяват очите ѝ. Съвсем бели са. Първо я помислям за една от залагащите. Но когато и тя, и Нула извръщат едновременно глави, разбирам, че тя е прокси — щит, зад който Нула може да скрие напълно своята самоличност. Ако някой действително успее да запише тази сесия в Пиратското свърталище и някак забележат Нула, ще получат инфо единствено за това момиче с папката, чиито данни до нищо няма да доведат.