Мари Лу - Warcross

Ами ако залогът са човешки животи?

Почукване на вратата ме изтръгва от мислите ми.

— Да? — извиквам.

Никакъв отговор. Оставам на мястото си още за миг, но после ставам и отивам до вратата. Натискам копчето, което я отваря.

Рен е — облегнал се е отстрани на входа със слушалки, надянати на врата. На лицето му се появява усмивка, в очите му обаче я няма.

— Чух, че си пропуснала обяда — казва той и накланя глава към мен. — Боли те глава?

Кръвта замръзва в жилите ми. И все пак си напомням да запазя спокойствие — затова примижавам насреща му, намръщвам се и слагам ръце на хълбоците си.

— Чувам, че и ти си го пропуснал, за да правиш музика — отвръщам.

Той свива рамене.

— Имам договор със студиото ми и съм длъжен да го изпълня, със или без Warcross. Другите ми казаха да се кача и да те доведа. Долу започват да играят нещо, ако искаш да се включиш. — Той кимва към стълбището.

„Какво правеше ти в Тъмните светове, Рен? — мисля си, докато изучавам лицето му. — Какво означава връзката ти с Нула? Какво замисляш?“

— Не тази вечер — отвръщам и кимвам към леглото ми. — Имам уговорка в града, за да взема разрешително за новия ми скейтборд.

Рен задържа погледа си върху мен едва забележимо повече от нужното. После се оттласква от вратата ми и се обръща към стълбите.

— Малка работлива уайлдкартичка — казва той на френски и думите му се превеждат пред очите ми.

„Малка работлива уайлдкартичка“. Известно време се чудя дали той ме подозира, че го следя. Щом изчезва от очите ми, затварям вратата и изпращам безшумно повикване на Хидео. Когато той отговаря, в стаята ми се появява негова виртуална версия.

— Емика — казва той и ме завладява тръпка едновременно на възбуда и на неотложност.

— Здравей — прошепвам. — Можем ли да се срещнем?

Когато излизам от стаята си, Ашър, Рошан и Хами са се събрали на диваните, тъпчат се с пица и играят Марио Карт. Рен се е излегнал наблизо в мек фотьойл и наблюдава играта им. Картингите им се носят по шосе в цветовете на дъгата, което минава през тунел в центъра на галактиката.

— Еха! — крещи Хами, щом картингът ѝ излиза на първо място. — Този път аз бия, момчета!

— Много рано го казваш, Хамс! — изстрелва в отговор Рошан. — Последно предупреждение за теб!

— Тогава недей да ми излизаш с такива лесни номера.

— Аз не се дъня в игри.

Погледът ми се стрелва към Рен. Изглежда спокоен и невъзмутим, слушалките със златните криле са овесени на врата му. Сега ме забелязва и ми пуска ленива усмивка, все едно не е мърдал оттук и не е залагал на комар в Тъмните светове само преди час.

— Не! — изпищява Хами. Син снаряд изскача със свистене изневиделица и поразява картинга ѝ точно преди да премине финалната линия. Докато тя се мъчи да върне картинга в движение, всички други профучават край нея. Когато най-сетне изпълзява през линията, пада от първо на осмо място в класирането.

Ашър избухва в смях, а Хами скача от мястото си и мята ръце нагоре. Тя поглежда сърдито Рошан, който ѝ се усмихва нежно.

— Извинявай. Както казах, аз не се дъня.

— Извиняваш се ти, как пък не! — възкликва тя. — Искам реванш!

— Рошан, човек! — Ашър го тупва по гърба. — Ангел в реалността, демон в картинга!

Рен ме поглежда.

— Ей, Емика! — казва той. — Искаш ли да се включиш? Аз ще играя в следващия рунд!

„Защо беше в Пиратското свърталище, Рен? Какво правеше с Нула? Дали представляваш опасност за всички в тази стая?“

Но външно се усмихвам и нарамвам електрическия си скейтборд.

— Смятах да изпробвам новия си скейтборд в града.

Застанала до Рен, Хами изпъшква:

— Стига де , Емс!

— Просто искам да подишам малко чист въздух — отвръщам и я поглеждам извинително. — Както казах, за утре обещавам!

Когато се обръщам да изляза, Ашър ми подвиква:

— Ей, уайлдкард!

Завъртам се обратно и виждам как той ме поглежда сериозно.

— За последен път се цепиш от колектива. Ясно?

Кимвам, без да кажа и дума. После Ашър се извръща, но преди да съм успяла да изляза, забелязвам как Рен ми пуска кратка усмивчица.

— Приятно прекарване! — подвиква ми той и също се обръща.

Прокрадвам се по задния коридор, излизам навън, после си нахлузвам обувките и се запътвам към черния седан, който боботи на празен ход на автомобилната алея. Ще трябва да зарежа тези чести нощни виждания с Хидео. Тези седани се ползват за придвижване из града от всички играчи — но все пак най-добре е да не будя подозрения. Ашър ще очаква от мен да си прекарвам времето с отбора с цел сближаване, особено през седмиците преди първия официален мач.