Мари Лу - Warcross

На борда на кораба от тонколоните се носи електронно парче, изпиратствано от неиздаден албум на Франки Дина. В центъра на палубата стърчи стъклен цилиндър, върху който се върти постоянно обновяващ се списък с имена и цифри. Имената в този списък са прочути — министър-председатели, президенти, поп звезди… и срещу всяко от тях се предлага някаква сума в банкноти. Лотарията на убийствата. Хората залагат пари за личността, която биха искали да видят убита. Щом някоя от тях натрупа достатъчно джакпот, все някой убиец от Тъмните светове задължително ще се почувства мотивиран да убие въпросното лице и да го спечели.

Рядко се случва, разбира се. Но Пиратското свърталище е съществувало под една или друга форма почти откакто интернет съществува и горе-долу на всяко десетилетие се пада по едно убийство, което действително се случва. Всъщност един мразен от всички и навсякъде дипломат, оправдан по обвинение за изнасилване, умря преди няколко години в тайнствен инцидент с взривила се кола. Бях видяла името му начело в списъка на лотарията на убийствата седмица преди това да се случи.

Поглеждам нагоре — там е балконът с гледка към цилиндъра с имената. Няколко аватари са насядали на него и гледат. Единият се е навел напред, подпрял лакти на коленете си, и безмълвно изучава имената. Потенциални убийци — всичките чакат точната сума. Потръпвам и извръщам очи.

По останалите стени вървят списъци със статистически данни за всеки официален Warcross отбор. Данните за „Ездачите на феникси“ и „Демоничната бригада“ заемат цяла стена. Под нея се извърта списък със залаганията срещу двата отбора. Пристрастията съкрушително клонят към страната на „Демоничната бригада“.

Групи безименни аватари се скупчват тук и там, всички потънали в собствените си разговори. Повечето имат тежкарски, дори чудовищен облик — напомпани ръце с дълги остри нокти, черни дупки на мястото на очите. На някои хора от Тъмния свят много им допада да се издокарват в подобаващ вид. Търся Рен. Той може да е всеки от тези аватари, маскиран точно като всички нас.

Поглеждам часа. Почти един . Изпружвам врат и оглеждам внимателно тълпата, докато въвеждам команди, търся какъвто и да било признак за сигнатурата на Рен тук. Нищо.

И тогава…

Златната точка се появява на картата ми. Докато си пробивам път през тълпата, изведнъж виждам предупредителен надпис, който ми съобщава, че Рен е тук вътре. И наистина, щом проверявам данните му, виждам как маркерът WC0 цъфва в неговото инфо. Сърцето ми забива учестено. Той е силуетът, който бях видяла над арената! За какво… или заради кого… е дошъл тук?

Оглеждам се, а тълпата като че притихва, във въздуха надвисва тишина, изпълнена с очакване.

Внезапно списъкът с предложения за убийства върху стъкления цилиндър временно изчезва, заменен от следния надпис:

ОБСИДИАНОВИТЕ КРАЛЕ срещу БЕЛИТЕ АКУЛИ

И Тъмните светове си имат свои собствени прочути отбори — само че тези играчи си остават анонимни и играят много, ама много мръсно. Всички, които гледат към цилиндъра, сега виждат плаващ бутон ВЛЕЗ в центъра на полезрението си. Натискам го. Отваря се поле, което ме пита колко банкноти искам да заложа. Оглеждам се из стаята, взирам се в цифрите над всеки един от останалите залагащи. Б- 1000. Б- 5000. Б- 10 000. Виждам дори неколцина, заложили суми, далече надхвърлящи Б- 100 000.

Залагам стотачка. Тук няма нужда да бия на очи.

Светът около нас се изменя и изведнъж вече не стоим на палубата на Пиратското свърталище, а се носим над редица от осветени небостъргачи под кървавочервено небе. Неоновобели играчи изникват сред света и засияват редом с пауъръпи. Изгледът от Пиратското свърталище се минимализира в по-малък екран в ъгъла на зрителното ми поле — той ще се появява в центъра пред очите ми, щом погледна надолу към него. Сега го използвам, за да потърся златната точка на Рен.

Ето го и него, застанал е само на няколко крачки от нас. Над главата му виси светлозелената цифра на заложените от него банкноти. 100. Вдигам вежда. И той не се хвърля на високи залози. Странна работа. Обикновено когато проследявам някого тук долу, той е склонен да залага умопомрачителни суми в банкноти.

Но Рен си рискува репутацията на професионален играч само за да заложи тук шепа банкноти в незаконна игра. Нещо не се връзва. Не е дошъл тук за играта. Мотка се насам-натам, сигурно просто си трае, докато изчаква. Следя го и се мръщя. Хващам се на бас, че е дошъл тук, за да се свърже с някого.