Мари Лу - Warcross

Макс сигурно е най-лесно забележимият човек сред тълпата — той се извисява над всички, тази вечер безупречно облечен в син костюм, дръзко открояващ се на тъмната му кожа. До него Тримейн изглежда тъничък и бледен в черно-белия си костюм, почти като призрак. Той и Рошан си разменят втренчени ледени погледи, когато отиваме при тях. После той вдига скептично вежда срещу мен.

— Здрасти! — казвам му и си лепвам на лицето широка наивна усмивка. — Тримейн Блекбърн, нали? — В същия момент леко чуквам с пръсти по крака си и започвам да свалям инфо и за него, и за Макс. — Толкова е вълнуващо да си на едно и също място с всичките тези отбори, нали?

— Тя се вълнува , че е тук! — казва Тримейн на Макс, а очите му не се отлепят от мен. — И аз сигурно щях да се вълнувам, ако бях се класирал с измама.

„Ще ти се на тебе да беше толкова умен, че да се класираш с измама!“ — иде ми да изплюя в отговор, но си поемам дълбоко дъх и се принуждавам да премълча.

Щом вижда физиономията ми, усмивката на Тримейн се разтяга.

— Виж я ти тази прасковка! Те толкова лесно се натъртват, че им трябва отделен щит, който да ги придружава навсякъде. — Очите му умишлено избягват Рошан по начин, от който лесно разбирам къде наистина е съсредоточено вниманието му. — Аш като че губи хватка, щом те избра първа.

Макс ме измерва с поглед от горе до долу.

— E, Аш може би просто е искал да избере някой подобаващ на потеклото на отбора му. Не съм ли прав, Ахмади? — пита той Рошан. Макар и погледите и на двамата демони да се задържат върху мен, те все още не ми проговарят директно. Ръката на Рошан леко ме стисва за лакътя.

— С това нейно 28-о ниво дори не можеш да я заведеш на някой по-така ресторант. Тя все едно е излязла от някой кош за дрехи втора употреба.

Преструвам се, че си изпускам нервите, и забивам токче в обувката на Макс. Той изскимтява.

— Господи… Толкова съжалявам! — избъбрям и се правя на шокирана. — С тия токчета втора употреба направо не може да се ходи!

Рошан ме поглежда изненадано. По крайчеца на устните му затанцува усмивчица.

— Вижте, знам, че не започнахме на добра нога… в буквалния смисъл — казвам на Макс, а той ме поглежда на кръв. — Но си помислих, че бихме могли да започнем отначало, така де, да проявим спортсменство. — Подавам им ръка и очаквам да я поемат.

Тримейн първи избухва в смях.

— Леле! — възкликва той и надвиква музиката. — Ама ти си уайлдкард и половина! — Той поглежда мрачно Рошан, а после се обръща отново към мен и демонстративно не поема подадената ми длан. — Виж какво, принцесо Прасковке, на шампионат не стават така работите.

Поглеждам го възможно най-невинно и объркано.

— Така ли? А как стават тогава?

Той вдига един пръст.

— Играя срещу теб. — Още един пръст щръква във въздуха. — Бия те. И после, ако ми се помолиш най-любезно, ти давам автограф. Това е едно твърде щедро спортсменство, не смяташ ли? — Феновете около тях ми се хилят самодоволно и чувам хихиканията им, макар и музиката на диджей Рен да гърми. Налага ми се да впрегна целия си самоконтрол, за да не свия юмрук и да не изкъртя усмивката от лицето на Тримейн. И за по-дребни неща съм налитала на бой. Доста пъти.

Вместо това изцеждам всичкото достъпно инфо и на двамата. Пред виртуалния ми взор изниква списък с данни за най-скорошната кореспонденция на Тримейн. Нищо в нея не изглежда подозрително. Насочвам вниманието си към данните на Макс Мартин. И неговите са изненадващо оскъдни. Почти няма скорошни имейли, само по някое спорадично съобщение. Нищо, което да върши работа.

Рошан ми се притичва на помощ, преди демоните да успеят да добавят и още.

— Пестете си приказките — казва той хладно, впил очи в Тримейн. — Това ще го изясним на арената.

Макс ми хвърля пренебрежителен поглед. Радвам се да видя това и си личи, че и Рошан също се радва — те ще ме подценят, точно както искаше Ашър.

— Големи думи от устата на отбора с най-нисък рейтинг — казва той. — Я се връщайте при вашите ездачи. — После се отдалечава, а Тримейн тръгва подире му.

— Кой им е сгазил домашните любимци тая сутрин? — измърморвам на Рошан, забила поглед в гърба на Тримейн.

Рошан свива рамене.

— Просто част от стратегията на демоните. Приказват гадости с надеждата някоя от тях да влезе под кожата на противника и да залепне там. Понякога действа. Повториш ли някоя обида достатъчно пъти, и най-острият ум ще повярва в нея.

Неясен спомен от минали турнири изниква в ума ми и изведнъж си спомням, че преди съм виждала Тримейн и Рошан заедно, усмихнати, засмени.