Мари Лу - Warcross

Пресягам се дискретно и изкарвам пред очите си инфото му. И веднага се сепвам.

Не мога. Личната му информация е скрита зад куп щитове — не един, а десетки, и няма как да достигна до никаква част от нея с хаковете, които съм свикнала да използвам. Каквато и да е причината, Рен не подхожда аматьорски към въпроса за защитата си и знае как да се пази по начини, далеч превъзхождащи средния играч. Твърде много начини. Взирам се в него и се замислям . Фигурата, която видях на „Токио Доум“, е един от официалните играчи.

А има само един уайлдкард играч, отсъствал от мястото си по време на Военния набор.

На следващата сутрин, когато излизам от стаята си с прозявка и коса, омотана небрежно на кок, чувам гласът на Ашър да се носи от атриума. Тръгвам и се засичам с Хами. Тя изсумтява полусънено. Косата ѝ е още по-голяма от обикновено — взрив от смолисточерни къдрици, обрамчващ лицето ѝ.

— Долу — смотолевя тя.

— Какво става?

— Обявяването на двойките отбори — отвръща тя, а после поема с препъване към банята си.

Обявяването на двойките отбори. Днес ще разберем кой отбор с кого ще играе. Тази мисъл моментално ме разбужда. Измивам си зъбите, наплисквам си лицето с вода и си слагам нов чифт Warcross лещи. После слизам долу във всекидневната. Ашър вече е там и ми махва да отида на диваните. Тази сутрин има тъмни кръгове под очите, но иначе изглежда бдителен и развълнуван. Поглеждам надолу към масичката за кафе. Списанието най-отгоре на купчината е публикувало снимка на Хидео от някакъв банкет — той се усмихва на седналата до него блондинка, която го гледа влюбено. „Принцеса Адел намира своя принц?“ — крещи заглавието.

Малко по-късно пристига и Хами, последвана от Рошан, а диджей Рен се смъква долу последен. Рен изглежда най-скапан от всички ни, късата му кестенява коса стърчи във всички посоки, а очите му са скрити зад чифт бели слънчеви очила. Златните му слушалки с крилата още са на главата му — едната си е на мястото, а другата леко отместена от ухото, та да може да чува какво става. Сяда на най-далечния от мен диван, обляга се назад и махва в мързелив поздрав към всички ни. Единственият, който не си беше на мястото по време на Военния набор. Може би защото се е спотайвал някъде, кацнал виртуално на подпорите, за да шпионира всичко.

Може би той е Нула.

Не. Нула би трябвало да е по-добър в укриването. А и несъмнено няма чак такъв скапан вкус, че да ходи със слънчеви очила на закрито.

Хами протяга ръка пред лицето на Рен и щраква с пръсти два пъти.

— Ей, рок звездата! — подвиква тя. — Вече не си в клуба!

Рен само отблъсва ръката ѝ.

— Сутрин съм чувствителен към светлината — заявява той на френски, а субтитрите ми го превеждат.

Рошан посреща това с вдигане на вежда, а Хами завърта очи.

— Да бе, аматьорче, и аз съм алергична към сутрините — отвръща тя. — Махни ги тези очила и внимавай.

Докато Хами говори, тихомълком започвам да проверявам данните на съотборниците си. Като че Рошан снощи е получил куп имейли, докато сумата от банкноти на Хами е намаляла значително от снощи, което сочи, че е направила някаква много голяма покупка. Междувременно се обръщам към Рен. Също като вчера той е обградил данните си със стена от щитове, настроени така, че всеки, който се опита да я пробие, автоматично бива пренасочен към щит, а не към името му. Пускам програма, за да ги заобиколя.

Рошан въздъхва.

— Аш, кажи му да си махне слушалките — казва с присъщата си търпеливост.

Аш прави жест с палец над рамото си.

— Разкарай ги, уайлдкард. Тази сутрин не съм в настроение за това.

Рен си дава още малко време, преди най-сетне да махне слушалките и да ги овеси на врата си. После посяга да свали и очилата си. Очите му са толкова светлокафяви, че изглеждат златисти.

Когато най-сетне всички сме готови, Ашър казва:

— Уики, пусни обявяването.

Дронът на отбора ни присветва в ъгъла и моментално на една от стените в атриума се включва предаване на живо. Хидео е застанал пред подиум, обсипван със залпове от светкавици.

— Предстои определянето на сериите — казва Ашър, потвърждавайки онова, което Хамилтън ми каза горе. — И ние ще играем в първия кръг на шампионата.

Хидео не си е губил времето и се е погрижил да играя още в първия мач.

— С кого ще играем? — питам, като се старая в гласа ми да прозвучат изненада и вълнение.

Ашър показва на всички ни две виртуални изображения. Емблемата на нашия отбор, златисточервен феникс, изниква във въздуха редом с изображение в черно и сребристо на качулати фигури, яхнали коне. Над емблемите ни са изписани думите: