Мари Лу - Warcross

За момент си позволявам да забравя за лова. Намирам се в ниво, което малцина ще видят през живота си, с някои от най-известните играчи в света.

— Добре дошла на тренировъчните терени — казва Ашър до мен. И той като всички нас сега е облечен със стандартна униформа — червена броня, ярко контрастираща със света наоколо. Така ни е невероятно лесно да се забелязваме един друг.

— Това е безцветна симулация, съдържаща миниатюрни светове, всички концентрирани в един. — Той кимва надолу по улицата към джунглата. — Тук има гори редом с градския квартал, в който се намираме в момента. Няколко преки източно оттук градът свършва и започва океан. На запад има тесни стълбища, изкачващи се до небето. През дупките в градските улици се спускаш в подземна мрежа от пещери. Като цяло има симулации на повечето пречки, с които можем да се сблъскаме в тазгодишните нива.

Вглеждам се по-внимателно във всеки от костюмите ни. Макар и всички да носим червени брони, между тях има тънки разлики. Костюмът на боец на Рен е с аеродинамична форма, целият в гладки пластини, защитен е от външна бойна броня. На гърба му е закачен кръгъл щит, а протекторите на ръцете му са с шипове. Костюмът на крадец на Хамилтън изглежда целият в джобове, скривалища и тайни местенца, където да прибира разни неща. Ашър си изглежда досущ като капитан, докато Рошан е въоръжен с отбранителни щитове и отвари, с които да предпазва всички ни.

И после идва моята броня, тази на архитекта. Пояс с безброй инструменти опасва кръста ми — твърде познати са ми до един. Чук. Отвертка. Кутия с пирони. Две ролки тиксо. Малка моторна резачка. Намотано въже. Инструменти са затъкнати и в ботушите ми — пръчки динамит, шперцове, а на дясното ми бедро са закачени с ремъци най-различни ножове.

— Хами, ти си с мен — нарежда Ашър. Кимва по посока на мен. — Емика, Рен и Рошан, вие сте отбор. Рошан ще е капитанът ви. — Той чуква нещо във въздуха и над главата на Рошан надвисва блестящ скъпоценен камък. — Запомнете, целта ви е да се сдобиете със скъпоценния камък. Как ще го постигнете, ваша си работа. Да потренираме за слабите ни места. — Той мести поглед между двата ни отбора, а после натиска нещо във въздуха.

Навсякъде около нас изскачат блестящи пауъръп кълба и надвисват над всичко. Някои са изложени във витрините на магазини. Други кацват върху уличните лампи. Известен брой от тях се разполагат чак горе по сградите. Погледът ми проследява техния цветен калейдоскоп, докато те се носят нагоре-надолу из тренировъчното ниво, набелязвам си лесните и мъчните за заграбване.

— Пауъръпите в шампионата са по-различни от тези в обикновените игри — казва Ашър на нас двамата с Рен. — Всяка година Warcross комитетът гласува за въвеждането на дузина нови пауъръпи ексклузивно само за шампионата, а после, в края на сезона, ги праща в пенсия. Днес искам да потренираме преследването на тези пауъръпи.

Той натиска още едно копче във въздуха. Всички пауъръпи изчезват освен един. Ашър го посочва и всички се обръщаме да го погледнем. Той е яркосин и се върти, със сребърни и златни ивици по него, като някоя чужда водна планета. Кацнал е върху мост, свързващ две сгради, увиснал в пространството между два прожектора на моста.

— Конкретно искам да преследваме ето този — додава Ашър.

— Той какво върши? — пита Рен.

— Морф — отвръща Ашър. — Придава на играча способността да преобразява едно нещо в друго.

Рен кимва, съсредоточен върху скъпоценното кълбо, а аз го наблюдавам и тихомълком тракам с пръсти по крака си. Докато прилагам един от хаковете си върху защитите му, в ъгъла на полезрението ми примигва лента, която показва напредъка ми. След няколко минути всичко, което съм успяла да достигна, е истинското му име — Реноар Тома, заедно със снимката му. Смръщвам се. Хакът ми дава достъп до част от по-публичните му данни, дори до някои от съобщенията му — но всичко останало все още е скрито зад стена от защити, каквито не съм виждала никога преди.

— Еми! — стряска ме Рошан и ме изкарва от мислите ми. — Подготви се!

Изпълнявам нареждането му.

— Този пауъръп е въведен в тазгодишния шампионат за архитектите, тъй като вие сигурно най-добре ще се възползвате от него. Искам да го спечелиш за твоя временен капитан Рошан. — Ашър поглежда настрана. — Ще влезеш в челен сблъсък с Хамилтън, която ще направи всичко по силите си, за да го придобие първа — за мен.

Рошан пристъпва до нея и ѝ прошепва нещо на ухо. Сигурно ѝ нарежда да ми приложи някоя от характерните хватки на Тримейн, мисля си, като се сещам какво каза малко по-рано. Хами кимва няколко пъти, а погледът ѝ прехвърча към мен, докато слуша. Щом Рошан приключва, тя ми се ухилва мрачно.