Мари Лу - Warcross

Едва успявам да отклоня първия ѝ удар. Вторият се врязва в брадичката ми и усещам как хватката ми отслабва. И пак, за моя изненада, тя не ме пуска. Обикновен крадец би ме пуснал, обаче Хами затяга хватката си и продължава да се бие с мен във въздуха.

— Гледай я в ръцете! — провиква се Рошан точно когато виждам нещо да проблясва в юмрука на Хами. Кама. Кама?! Крадците не би трябвало да притежават ками! Светкавично проумявам, че това трябва да е планувано от Рошан. Тримейн сигурно играе така — лесно минава от една роля в друга. И затова Рошан сигурно ѝ е дал камата, за да ме провери как ще реагирам в подобна ситуация. Как бих реагирала на Тримейн.

Хами замахва към мен със заслепяваща скорост.

Не би трябвало да успея да отбия удара. Но рефлексите ми на ловец на глави са шлифовани години наред. Споменът как се нося по нюйоркските улици и залавям комарджията, изниква в паметта ми. Той ме беше нападнал с нож — истински нож. Щом виртуалният нож на Хами връхлита към мен, се задействам чисто по инстинкт — пускам я и я изблъсквам, пропадам леко, а сетне в последната секунда ръцете ми се стрелват и я стисват за глезените.

Очите ѝ се отварят широко от изненада. А после въздействието на пауъръпа ѝ за летене изтича.

Използвам последния ѝ тласък във въздуха, за да се залюлея нагоре. Щом започва да пада, я пускам. Инерцията едва ми стига. Протягам ръка колкото се може по-нависоко. Пръстите ми докосват Морфа. Усещам го в дланта си. Щом го придобивам, пареща тръпка плъзва по ръката ми. Надавам тържествуващ вик.

А после пропадам към земята. Стоварвам се силно по гръб и за няколко дълги секунди аватарът ми е извън строя. Само лежа и пъшкам и се смея. После си проверявам инвентарната наличност, нетърпелива да видя Морфа в профила си.

Няма го там.

Когато успявам да седна, Хами се запътва към мен с широка крачка. Протяга ми ръка, стиснала Морфа, и ми се усмихва.

— Гепих ти го точно когато тупна на земята — казва тя.

— Как…? — тръсвам глава. Толкова бързо е действала, че изобщо не съм усетила как го е грабнала от ръцете ми, докато съм лежала на земята. Поглеждам към Ашър и другите, които вървят към нас. — Но… не победих ли в задачата? Аз първа го хванах.

— Много силни качества имаш, Еми — казва Ашър и ми кимва одобрително. Хами ми подава ръка и ме издърпва да стана. — Много си изобретателна. Начинът ти на игра като архитект… Аматьорите не играят така. Бързо се придвижваш. Точна си. Ти си много по-талантлива, отколкото предполага твоето 28-о ниво. Точно както си и мислех. — Той кимва към Хами. — Но притежаваш и някои от класическите слабости на уайлдкард играчите. Първо… — той вдига един пръст. — Ограничено зрително поле. Хами е първокласен крадец. Сигурно е по-бърза и пъргава от всички крадци, срещу които си играла някога. Трябваше да ти помогна, като пусна и останалите пауъръпи.

Поставям ръка на бедрото си и поглеждам към Хами.

— Как така винаги знаеше точно какво ще направя?

Тя потупва слепоочието си с пръст.

— Не се оставяй да те навия да играем шах — шегува се тя, повтаряйки предупреждението на Ашър за нея, когато я срещнах за пръв път.

— Хами може да предугажда ходове ти с десетина стъпки напред — обяснява Ашър. — Като всеки майстор шахматист. Може да избистри потенциалните ти маршрути в главата си и разчитайки езика на тялото ти, да разбере какво е най-вероятно да направиш. И всичко това, докато тя самата е в движение. Не казвай, че не те предупредих.

— Обаче не очаквах да ми се нахвърлиш в последния момент — добавя Хами. — Това е забавно — да заложиш на уайлдкард, нали? Никога не знаеш какъв играч ще получиш.

Десетина хода напред. Вероятно беше разгадала действията ми в момента, в който започнахме, може би в мига, в който се затичах към уличното осветление. Въздъхвам.

— Добре. Какви други класически слабости имам?

Сега Ашър е вдигнал два пръста.

— Не се вслуша в указанията ми.

— Взех Морфа.

— Беше ти наредено да донесеш Морфа на мен — прекъсва ме Рошан. — На капитана на своя отбор. Упражнението не свърши с това, че грабна първа пауъръпа. То свършва, когато го предадеш на мен. — И щом го казва, Хами отива при Ашър и му подхвърля пауъръпа. Той го улавя, без да гледа.

— Добре се справи — казва Ашър.

Тя грейва.

— Благодаря, капитане.

Радвам се, че се намирам в Warcross и другите не могат да видят как бузите ми се изчервяват от срам. Аз съм ловец на глави и хакер, а ние не сме особено добри отборни играчи. Нарежданията не ми понасят много. Но преглъщам тези мисли и кимвам на Рошан.