Мари Лу - Warcross

Всичко останало във файловете на Рен е криптирано, включително и няколкото имейла, които успях да изтегля от кошчето му. Минавам през всеки един от тях. Независимо какви програми им пускам, всеки от тях прилича на куб безсмислици, плаващ пред очите ми, заключен зад непробиваем щит.

И точно там най-сетне се натъквам на нещо, което ме кара да спра.

Изтрит имейл, скрит зад менажерията му от защити, който се носи пред взора ми във формата на заключен куб. Обръщам го във въздуха. Когато го правя, забелязвам малък повтарящ се маркер в края на всяка страна на куба.

— Я гледай ти! — прошепвам и се поизправям. Всякакво чувство за вина ме напуска. — Това какво е?

Маркерът е червена точица, едва забележима, част от криптирането на съобщението. И точно до нея, с най-малките възможни букви, е изписано WC0.

Значи Рен е бил силуетът на Военния набор. Съдейки по червената точица, този имейл му е бил изпратен от Тъмните светове. Седя на леглото си и бърча чело. Това означава, че не само Рен е този, когото преследвах от набора насам, е ходил в Тъмните светове напоследък, но и че явно си общува с други там.

А никой не ходи в Тъмния свят, ако не се занимава с нещо незаконно.

Първия път, когато стъпих в Тъмните светове, беше по време на първия ми лов. Бях на шестнайсет и съвсем сама. Шефът на една местна нюйоркска улична банда беше предложил възнаграждение от 2500 долара за един от членовете ѝ и аз го бях видяла в кратка обява в някакъв онлайн форум.

Бях чела за други младежи като мен, опитали късмета си в конкурентния свят на ловци на глави. Не им личеше да притежават някакви по-специални качества, а и изглеждаше като начин — ако те бива — да си докарваш добри приходи. Най-добрите ловци можеха да спечелят до шестцифрена сума на година.

Имах и друга причина да отида на този лов. Баща ми дължеше 2000 долара от хазарт. След като той почина, си обещах да не работя за никого от престъпния свят — но за да мога да си го позволя, трябваше да изчистя този дълг.

В противен случай хората, на които татко дължеше пари, щяха да дойдат да си ги искат от мен в мига, в който навършех осемнайсет.

Така че направих проучване — доколкото ми се удаде — как да стигна до Тъмните светове. Вярвах най-искрено, че следвайки няколко онлайн ръководства, ще успея някак да се шмугна невредима в това свърталище на престъпността.

Единственото правило в Тъмната мрежа е да останеш анонимен. Нивото на безопасността ти е в тънка зависимост от нивото на маскировката ти. Научих това по трудния начин, след като успях да издрапам дотам, проследих мишената си и открих местонахождението ѝ в реалността. Едва тогава осъзнах, че докато съм била там долу, случайно съм изложила на показ част от самоличността си. Не мина много време и цялата ми лична информация — възраст, история, местонахождение — беше излъчена навсякъде в Тъмните светове и оборудването ми беше компрометирано.

Да, взех си парите и изплатих дълга на татко. Но през следващите няколко месеца напълно изтърбуших лаптопа и телефона си, останах офлайн и се покрих доколкото можах. И въпреки всичко получавах откачени телефонни обаждания посред нощ, както и странни писма в пощенската кутия. Някоя и друга заплаха, оставена на стълбите пред дома ми. В крайна сметка ми се наложи да се изнеса.

Никога повече не работих за банда. Отне ми месеци да събера куража да се върна онлайн. Това е то Тъмните светове: Можеш да се подготвяш за тях колкото си искаш, но единственият начин да ги разбереш истински, е да влезеш в тях.

— Госпожице Чен — поздравява ме Хидео, след като ни свързват. — Радвам се да ви чуя.

Това се случва на следващата сутрин, преди да започнат сериозните тренировки. Виртуалният образ на Хидео се е разположил в стаята ми, приведен напред в стола и опрял лакти на бюрото си. По самотния сребрист кичур в косата му проблясва лъч, процедил се през прозорците. До него Кен се е облегнал на бюрото с ръце в джобовете, което ми подсказва, че съм прекъснала разговора им. Той ме поглежда през рамо. Двама бодигардове са застанали мирно до тях.

— Обаждаш се толкова скоро с новини? — подхвърля Кен и поглежда Хидео. — Може пък наистина да си намерил своя идеален ловец на глави.

Опитвам се да си докарам вид на професионалист, както съм седнала по турски на леглото, боса и в прокъсани джинси.

— Сигурно си бил зает след партито за откриването — казвам на Хидео. Погледът ми се стрелва за миг към Кен. — Извинете, прекъсвам ли работата ви?