Мари Лу - Warcross

Първи кръг

ЕЗДАЧИТЕ НА ФЕНИКСИ срещу ДЕМОНИЧНАТА БРИГАДА

Хамилтън издюдюква, а Ашър плясва шумно с ръце, ухилен до уши.

— Миналата година загубихме от тях — казва той и поглежда в пространството между мен и Рен, — а после ни наказаха и ни натикаха в дъното на таблицата. Всички ще си мислят, че демоните ще ни заколят. Обаче ние ще ги изненадаме, нали така? — ухилва се той. — Сега ни остава само да предвидим кое ниво ще е първо.

— Винаги когато комитетът ни слага да играем с демоните, обикновено е ниво, разчитащо на скорост — казва Хами. — Примерно Осембитовият свят отпреди две години. — Тя сръчква Ашър с лакът. — Нали го помниш Осембитовия свят?

Ашър изсумтява.

— Уф! Толкова много стълби!

— Или на пространство — додава Хами и ме поглежда. — Те имат дарбата да се оправят с 3D пространство. Значи, ако нивото включва много хвърчане из въздуха, те може да имат предимство. Но ние тренираме за скорост. Демоните обичат да тренират за сила и отбрана.

— Всъщност всеки един от отбора им тренира за защитник, не само боецът и щитът им — завършва Ашър. — Гледайте която и да е игра, в която правят координирани гмуркания в осморка, особено когато са с двойно въоръжение, и ще видите как си прехвърлят ролите гладко като по масло.

— В „Драконов огън“ например — намесва се Хами. Всички освен мен кимат. — Само си представете как се гмуркат във формация от скалите. Мразя безочливостта им, но безочливостта им понякога се равнява с произведение на изкуството.

Нямам абсолютно никаква идея за какво говорят.

Но останалите хорово се съгласяват с Хами, след което в разговора в бърза последователност се споменават светове от все по-високо ниво. Още приказки за маневри с прякори, които никога досега не съм чувала. Мълча си и се опитвам да запомня колкото се може повече, но истината е, че за пръв път след набора осъзнавам колко не на място съм в този турнир. Рен е уайлдкард, но освен това е опитен играч, който е отключил и играл във всички тези светове. А аз не съм. Тук съм за лова, то е ясно, но също така съм тук за играта — и точно в момента имам чувството, че Хидео ме е вкарал, за да ме подложи на гарантирано унижение.

— Това не означава, че нямат недостатъци, разбира се — казва Ашър, обръщайки поглед към мен. — Демоните са компетентни във всичко и невероятни в нищо. Концентрирай се върху работата си на архитект, Еми, и ще ни спечелиш тази игра. Ще се погрижим да стигнеш дотам за нула време.

Усмихвам му се, благодарна, че ме е включил обратно в разговора.

— Някакъв съвет за мен, който е специфичен за играта с демоните?

— Колкото си искаш. Ще си те набележат от самото начало. Което и да се окаже нивото, добре ще е да можеш да се промъкваш покрай тях и да се добираш до чист терен.

Сещам се за подигравателната усмивчица на Тримейн, после за първото предупреждение на Рошан.

— Ясно — отвръщам.

Ашър поглежда към Рен.

— Никога не съм виждал боец да атакува с такава бързина като теб, но ударът на Макс Мартин е невероятно мощен. Ще трябва добре да си изпипаш работата.

— Да, капитане — козирува му Рен.

Срещу мен Рошан е единственият, вперил сериозно очи в съобщението. Ашър го поглежда предпазливо, а после кимва с глава.

— Имаш ли какво да посъветваш Еми за това как да се справи с Тримейн по време на игра? — пита той.

— Аш… — обажда се предупредително Хами.

Рошан го стрелва със сърдит поглед:

— Той беше твой ездач, преди да стане демон. Ти ѝ кажи.

Ашър само свива рамене.

— Не е моя вината, че се заби с него — заявява той твърдо. — Но ти го познаваш по-добре от всички нас. Затова не намесвай личните си драми и помогни на нашата уайлдкард, а?

Рошан още дълго гледа втренчено Ашър. После въздъхва и насочва поглед към мен.

— Тримейн е архитект, трениран за всяка позиция. Най-добър е от всички демони в смяната на роли и всъщност много го бива за крадец и боец. И затова понякога в играта неговите съотборници му предават собствените си пауъръпи или оръжия, за да ги използва, макар и технически да е само архитект. Когато се бориш срещу него, помни, че той може да има много лица и е достатъчно гъвкав да ти излезе с нетипичен ход. Ще ти го покажа на тренировка.

Ашър изглежда достатъчно удовлетворен от това и когато Рошан се отпуска назад и скръства ръце, спира да го тормози.

— Иначе кой с кого играе? — пита Рен.

Ашър превърта увисналото във въздуха изображение. Двете ни емблеми изчезват от поглед и ги заменят две други.