Мари Лу - Warcross

— Просто не съм имала времето и парите да играя толкова често, колкото ми се иска — казвам. — Обаче доста бързо се уча.

Това като че не минава пред Ашър, но той го пропуска покрай ушите си.

— Всички други отбори ще те подценяват. Ще разправят, че съм си загубил хватката, че съм те избрал само за да накарам вестниците да пишат за „Ездачите“. Обаче ние знаем по-добре, нали? Аз не си губя времето за играчи без потенциал. Ти си скрито оръжие — и аз възнамерявам да оставя това така до първия ни мач.

Като че ставам скритото оръжие на повече хора, отколкото ми харесва.

Стигаме до втория етаж. Ашър се завърта с лице към мен, отпуска глава на облегалката си и се споглежда с Хами. Тя само завива къдрите си на кок на темето и отново ги пуска да падат свободно.

— Хами ще ти покаже останалото — казва Ашър. — След няколко часа отиваме на партито за откриването. — Той потегля обратно към асансьора. — Всички играчи ще се развихрят с пълна сила. Ако никога досега не си виждала парти по случай откриването, стегни се. Беснеене ще падне.

В мига, в който Ашър си тръгва, Хами ме оглежда от глава до пети. С нея сме еднакви на ръст, но брадичката ѝ е вирната някак така, че я прави да изглежда по-висока. Тя ме побутва напред и тръгва към най-близката до нас врата.

— Това е стаята ти — подхвърля ми тя през рамо.

Донякъде очаквам вратата да се отвори като нормална врата, само че тя се плъзва встрани. Ахвам. Стаята е огромна — по-голяма и от пентхаус апартамента ми в хотела. Една цяла стена се отваря към мой частен вътрешен двор и половината от него е заета от блещукащ син безкраен басейн чак до края на балкона. Изящен водопад се излива в басейна някъде от покрива. Останалите стени са виртуално изрисувани от лещите ми във вихрушки от алено, слонова кост и блещукащо злато. Щом се пресягам да докосна цветовете, те се разлюляват под пръстите ми и разпращат вълни из цялата стая. Същевременно три копчета увисват пред стената точно вдясно над главата ми. Едното е с надпис Изключване, другото — Смени изгледа, а третото — Персонализирай. Решавам засега да изключа цветовете и натискам първото копче. Ненакърнена белота заменя стените. Оглеждам се. Леглото ми е грамадно и затрупано от пухести възглавници и одеяла. Останалото пространство е заето главно от работна зона — столове, празно бюро и килими, подхождащи на онези в атриума.

Щом забелязва физиономията ми, Хами се ухилва:

— А пък твоята е най-малката стая! — казва тя.

Обръщам се отново към цялото това пространство.

— Това място е безумно!

— Всичко в общежитието е геймифицирано — обяснява тя. — Също като останалия център на Токио. Печелиш по три банкноти всеки път, когато си персонализираш стените, и по една банкнота от смяната на изгледа. Стаята е предварително програмирана в съответствие с Warcross профила ти. Ако си логната, домашната система знае, че влизаш ти.

Домашната система. Точно това исках да чуя. За да скрия усмивката си, отивам до бюрото и го изучавам.

— Как работи това? — питам Хами възможно най-невинно, макар вече да виждам бутона за включване, увиснал във въздуха над ъгъла на бюрото.

Тя идва при мен и кимва надолу към бутона, ала не го докосва. Домашната система кодира бюрото ми така, че само аз да имам достъп.

— Само ти можеш да включиш работната си зона — казва тя и потвърждава догадката ми. — Натисни го.

Докосвам го. И в същия миг празното досега бюро грейва с меки ивици в цветовете на отбора ни, а над него се появява бял текст — поздравление за добре дошла. Миг по-късно над бюрото се издига холографски екран. Това е стандартен десктоп, само че плава във въздуха. Зяпвам насреща му. Този тип десктопи в Щатите едва напоследък започнаха да ги доставят и въобще не са ми по джоба..

Физиономията ми предизвиква усмивка у Хами.

— Метни екрана на стените ти — казва тя.

Докосвам екрана с два пръста, а после все едно го запокитвам към отсрещната стена. Дисплеят слуша пръстите ми и отхвърчава от екрана на стената, разширява се докрай и я заема цялата.

— Във всекидневната долу е най-добрата работна зона, разбира се — додава Хами. — Но във всичките ни стаи е така. Става за импровизирани съвещания на отбора.

Ако същата система е инсталирана и на долния етаж, то значи десктопът във всяка стая ни най-малко не е толкова защитен, колкото тя си мисли. Мога да проникна в главната система и тогава ще мога да се вмъкна и във всяка от индивидуалните им системи, независимо от това за кого е проектирана работната зона. Усмихвам се срещу разкошния дисплей на цялата стена.