Мари Лу - Warcross

— Тази година той се завръща като наш щит — додава Ашър. — Освен това е начело на световната ранглиста по „Марио Карт“, ако случайно те интересува.

— Здрасти. — Вадя си едната ръка от джоба и му махвам. — За мен е чест да се запозная лично с теб.

На Рошан като че му става приятно. Той ме удостоява с кратка усмивка.

— И за мен също.

— Всички вече сме си избрали стаи — казва Ашър и кимва към коридора, тръгващ от главния атриум. — Рошан искаше стаята с най-големи прозорци. Мен ме настаниха в далечния край, където има някои персонализирани ъпгрейди, специфично приспособени за мен. — Той изпъчва гърди. — Капитанът си има привилегии! Рен е там, в дъното на коридора. А що се отнася до теб…

— Ей! — провиква се към нас глас от горните етажи. Поглеждам нагоре и виждам момиче, провесило лакти от балкона. То шумно дъвче дъвка. Косата ѝ е дива бъркотия от прекрасни черни къдри, има широки рамене и прави бедра и е облечена в грамадно бяло горнище на спортен екип с дълги ръкави, което рязко контрастира с кафявата ѝ кожа. Вторият поглед разкрива, че дрехата ѝ изобщо не е горнище на екип, а тениска с надпис КВАЛИФИКАЦИИ ПО КУИДИЧ с гигантски спортен шрифт.

Веднага я харесвам.

Ашър завърта очи.

— Това е Хамилтън Хименес — казва ми той достатъчно силно, та да чува и тя. — Или просто Хами. Тя е нашият крадец. — Той ѝ се ухилва. — И моя дясна ръка.

Тя също му се ухилва.

— Днес си сантиментален, а, капитане?

Той ме поглежда.

— Освен това е и отчасти ненормална. Не се оставяй да те навие да играете шах.

Хамилтън само свива рамене.

— Недей да хейтваш само защото не можеш да победиш. — Тя надува грамаден балон и го всмуква обратно. Погледът ѝ отскача към мен.

— Стаята ти е тук горе. На втория етаж. Взех по-голямата спалня, защото ти си с уайлдкард, а аз — не. Дано нямаш нищо против.

Чакам и четвърти играч да си подаде физиономията, но къщата изпада в тишина.

— Къде е диджей Рен? — питам.

Ашър поклаща глава.

— Него няма да го видим чак до по-късно — отвръща той. — Рен се готви за партито тази вечер. — На лицето му се появява едва забележима бръчка. — Това е единственият път, когато ще му охлабя юздите, особено след като разчитам на него като наш нов боец. Запомни това, Еми. Тук сме, за да победим.

— То е ясно — отвръщам.

— Добре — кимва той, оглеждайки ме преценяващо. — Надявам се да си толкова добър архитект, колкото и подозирам.

Щом го чувам от него, рязко ме заливат вълнение и тревога. Работата на архитекта е да манипулира света на съответното ниво в полза на отбора си. Ако има пречка, мост например, ще го разруша, за да можем да минем. Ако има плаващи из въздуха скали, ще ги струпам на едно място, за да създам по-голяма платформа. Архитектът е дизайнер на нивото, посветил се е на изменението на света на място в полза на отбора си. Това е една от най-важните задачи в екипа. Миналата година „Ездачите на феникси“ загубиха архитекта си, защото го спипаха да проиграва милиони на комар — залагал за мачове по Warcross. Целият отбор също отнесе тежко наказание — бе смъкнат на дъното на таблицата и лишен от двамата си най-добри играчи.

— Ще дам всичко от себе си — казвам.

— Утре — продължава Ашър, докато влизам с него в асансьора за втория етаж — ще ви светна с Рен как стават нещата в турнира. Ще ви разходя и двамата из една официална игра. Макар че ти… — Той млъква, завърта се и ме поглежда съзаклятнически: —… може и да знаеш повечко, отколкото издаваш.

Вдигам ръце.

— Случайно стана! — казвам и ми се струва, че това съм го повторила вече хиляда пъти. — Не знаех какви ги върша.

— Ааа, знаеше ти, знаеше — отвръща Ашър. — Всъщност си много по-добра на Warcross, отколкото предполага нивото ти. Нали така? — Той кимва към цифрите, плаващи над главата ми. — След като името ти плъзна като вирус, проверих Warcross профила ти. Проучих няколкото игри, в които си играла. Това не са умения на архитект, стигнал едва до 28-о ниво. Защо си толкова по-добра от онова, което нивото ти предполага?

— Какво те кара да го кажеш? Аз само си играя срещу други начинаещи.

— Мислиш, че не мога да прозра оттатък това ли?

Ама той вярно ми е обърнал доста внимание. Наистина, аз излъчвам пряко играта си на живо, когато съм се вързала с публичния си Warcross профил. Но криптираната ми анонимна самоличност е профилът, който използвам по-често. Всичките часове, които натрупвам под него, не важат за нивото ми. Обаче това няма как да го кажа на Ашър.