Мари Лу - Warcross

— Емика Чен, 28-то ниво, тя идва от Съединените американски щати! — извиква водещият. Подскачам, щом прожекторът се извърта към мен и изведнъж всичко грейва ослепително. Стадионът избухва в насърчителни възгласи. — Тя играе като архитект. Навярно си я спомняте — видяхте я на мача за откриването, макар и сигурно да не сте го очаквали! Всъщност тя доби такава популярност, че нашите зрители я включиха в номинациите за уайлдкард !

Помахвам колебливо с ръка. И в този миг възгласите гръмват още по-силно. „Изглеждай непресторена“ — напомням си. Усмихвам се още по-широко, показвам си зъбите, обаче на гигантското ми изображение в купола изглеждам все едно съм яла развалени стриди. Чудя се дали ще се забележи, ако в този момент пропълзя под стола.

Когато водещият приключва с представянето на уайлдкард играчите, прожекторите се насочват към онази част от стадиона, където седят официалните отбори. При представянето на всеки отбор от водещия из стадиона ехтят писъци. Забила съм поглед в играчите. Различавам характерната дъга от цветове на „Демоничната бригада“. Далече от тях са седнали „Ездачите на феникси“, избрани вече в тазгодишния отбор под водачеството на Ашър Уинг, огненочервените им горнища с качулки бият на очи. Щом водещият произнася името им, те надават вой и крясъци. После идват отбор „Андромеда“, облечени в зелени и златни нюанси, и отбор „Зимни дракони“ в синьото на арктическия лед. Отбор „Преследвачите на бурята“ в черно и жълто. Отбор „Титани“ (лилаво), отбор „Рицари на облаците“ (сапфирено и сребърно). Дори докато продължавам да свалям информация, прожекторите, насочени към всеки тим, ми отвличат вниманието и направо не мога да повярвам, че се намирам на едно и също място с тях.

Най-сетне водещият приключва. Стадионът притихва, когато асистентка му подава запечатан плик.

— Тази година отборът, който пръв ще избира от уайлдкард играчите, е… — Докато къса плика, той прави възможно най-драматичната пауза. Микрофонът му улавя звука и го увеличава, докато накрая сякаш целият купол на стадиона се раздира. Той изважда сребърна карта, вдига я и се усмихва. Холограмите превключват, за да покажат какво пише на нея. — Отбор „Ездачите на феникси“!

В официалния сектор за отборите „Ездачите на феникси“ отново надават крясъци. Седнал сред всички тях, Ашър поглежда надолу към кръга с местата за уайлдкард играчите, смълчан и съсредоточен. Сърцето ми думка толкова силно, че ме е страх да не ми изпотроши ребрата.

Водещият изчаква, докато „ездачите“ обменят няколко думи помежду си. Тишината сякаш се проточва до безкрай. Улавям се, че се навеждам напред в седалката си, нетърпелива да чуя на кого са се спрели тази година. Най-накрая Ашър махва с ръка пред себе си, подавайки името на избраника им на говорителя.

Водещият се взира в избора им, видим засега само за неговите очи, и примигва изненадано. После също махва с ръка. Подборът се изписва с огромни букви над главата му и започва бавно да се върти. Всички холограми го излъчват едновременно.

Моето име.

— Емика Чен!

Хор от изумени ахвания отеква из цялата арена. Около мен хора ликуват, някой ме хваща за раменете и ме разтърсва, друг ми крещи въодушевено в лицето. Аз само гледам шокирана. Знам, Хидео искаше да ме скрие пред погледите на всички — ала не очаквах да ме направи първата избрана. Тук трябва да има някаква грешка.

— Няма грешка! — провиква се водещият сякаш в отговор на мислите, които кръжат из главата ми, и се завърта в кръг, вдигнал високо картата. — Тази година явно първият избран ще е непроверен, неизпробван, невключен в ранглистата играч… — той произнася всяка дума бавно и силно я подчертава — който при все това впечатли всички ни със своя пробив в мача по случай откриването! — И продължава да плещи, сега вече за това как Хидео има пръст в присъствието ми тук в играта, и да пуска шегички, че може би Ашър Уинг от „Ездачите на феникси“, известен с необичайния си подбор на играчите, знае нещо, което ние, останалите, не знаем.

А аз само се взирам като тресната по посока на „Ездачите на феникси“. Ашър е вперил очи в мен и по лицето му се разлива самодоволна усмивка. Сред капитаните той е един от тези с най-силна интуиция — той би избрал някой, на когото може да разчита, опитни играчи с висок рейтинг. Не би се спрял на мен заради едното зрелище. Дали? Дали Хидео не му е извил ръцете?

Дали той не е Нула?