Мари Лу - Warcross

Публиката изревава одобрително. Сърцето ми бие така учестено, че направо ми прималява.

— Да ви представя най-важния човек тук! — той посочва нагоре и в същия миг цветните лъчи се изместват и се фокусират в една оградена с въжета част от стадиона, луксозна ложа, затворена в стъкло. Над ложата се носи виртуален надпис „Официални места“ — предназначени за служителите от студиото на „Хенка Геймс“. Вътре млад мъж се изправя с ръка в джоба, а в другата държи чаша, като че с вино. Облечен е в риза за смокинг със запретнати типично по неговия маниер ръкави, все едно току-що е дошъл от официален банкет. Папийонката му е разкопчана и виси небрежно на врата му. От двете му страни стоят двама бодигардове. Навсякъде край нас холограмите се сменят и показват лицето му. — Онзи, който направи възможно всичко това, Хидео Танака!

Стадионът избухва в оглушителни възгласи, последвани от гръмогласно скандиране: „Хи- де -о! Хи- де -о!“, което разтриса стадиона. Хидео се усмихва, все едно безумието от такъв порядък е нещо съвсем нормално за всеки, вдига чаша за наздравица към публиката и после сяда да гледа. Насилвам се да отместя очи от него.

— Имаме шестнайсет официални отбора по Warcross — продължава водещият. — И всеки отбор се състои от общо петима официални играчи. Вече сме избрали всички ветерани, многократни участници, но тази вечер във всеки отбор има поне по едно свободно място. Имаме и четиридесет уайлдкард играчи, от които да си избират! До края на набора всички те вече ще са част от някой отбор. — Той махва към нашите места на първия ред. — Да представим набързо всичките ни специално поканени участници!

Лъчите на прожекторите се изместват и се фокусират върху първия играч с уайлдкард и на стадиона се разнася нова мелодия. Играчът е момче с кестенява коса, което примигва срещу внезапно облялата го светлина.

— Робърт Дженингс от Канада, 82-ро ниво, който играе като боец! Той се нарежда на шейсет и шесто място в света. — Публиката избухва в одобрителни възгласи. Щом вдигам очи към тълпата, виждам въодушевено размахани плакати с надраскано по тях името на Робърт.

Превъртам пред погледа си допълнителни данни за Робърт Дженингс. Последен полет: от Ванкувър до Токио с японските авиолинии. Отличник на гимназията, произнесъл прощалната реч на дипломирането. В момента се кара с родителите си по имейл.

— Следва Алекса Романовски от Русия, играч от 90-о ниво, известна с унищожителните си атаки като крадец! — Нов взрив от възгласи. Гръмва мелодията, която тя е избрала за себе си. Проучвам точещия се пред очите ми списък с инфо за нея . Бивша състезателка в Параолимпийските игри. Дисквалифицирана за сбиване със съотборник. След това пренасочва маниакалния си интерес към Warcross. Сега тя вдига високо глава и кимва на изпълнилата стадиона тълпа.

Водещият продължава със стремглава скорост нататък по реда. Лъчът на прожектора пълзи към отсрещния край на арената, за всеки играч музиката се сменя. Всички тези играчи са известни и с висок рейтинг. Аз съм едва 28-ото ниво, защото обикновено се логвам през криптиран анонимен профил и никаква моя дейност или победи не се регистрират надлежно. Някои от изскачащите за тях факти ме изненадват — един от най-прочутите уайлдкард играчи се оказва здравата затънал в хазартни дългове от залагания на Warcross, докато на друга — благовъзпитаната дъщеря на богато семейство, току-що са ѝ уредили по втория начин освобождаване от обвинение за шофиране в пияно състояние, за да може да се състезава.

— Реноар Тома от Франция, по-известен като диджей Рен…

Публиката избухва в оглушителни възгласи. Търся го, но прожекторът осветява празна седалка. Неговата музика е един от собствените му тракове — „Тъмносин апокалипсис“, парче с душераздирателен бас и пристрастяващ бийт. Той е най-популярният от всички, дума да няма.

— … в момента той е зает като домакин с подготовката на първото Warcross парти за годината. Но бъдете сигурни, че всички скоро ще го видите!

Представянията продължават. Има неколцина уайлдкард играчи, облечени в пъстроцветни костюми. Изглеждат като фенове на „Демоничната бригада“ и сигурно се надяват костюмите им да ги направят симпатични на официалния отбор. Други носят фланелки с имената на любимите си професионални играчи. Трети пък явно са изнервени и се чувстват не на мястото си — играчи с по-нисък рейтинг или пък такива, които най-вероятно ще бъдат избрани последни. Хвърча през купищата данни, които събирам за всеки от тях, свалям ги и ги запаметявам, подреждам ги в папки. „Внимавай с тези изнервените — напомням си. — Всичко това може да е маска, зад която се крие хакер…“.