Мари Лу - Warcross

ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА!

Емика Чен е номинирана за Военния набор

_______________________________________

От безпаричен хакер до звезда с уайлдкард!

Подробности в месечния брой

________________________________________

Акциите на „Хенка Геймс“ скачат

след включването на Емика Чен

Гледката на лицето ми, покриващо осемдесет етажа, е достатъчна, за да ми призлее. Насилвам се да извърна поглед от безумието навън и притискам силно една в друга разтрепераните си длани в скута.

„Мисли си за десетте милиона“ — повтарям си. Пак поглеждам навън и виждам как на друг билборд излиза снимката на диджей Рен, нахлупил грамадните слушалки на ушите си и приведен над диджейската си апаратура. Изведнъж ми хрумва, че другите двама ловци на глави, които и да са те, сигурно ще ме гледат на Военния набор. Ще ме изучават.

Когато спираме в оградената с въжета част от страничния вход на „Токио Доум“, почти съм успокоила пеперудите, приютили се в корема ми. Като в унес гледам как мъже с костюми ми отварят вратата, помагат ми да сляза от колата и ме повеждат по червен килим, водещ навътре към хладните и тъмни кътчета в задната част на стадиона. „Мисли си как ще ги разбиеш!“ — казвам си. Водачите ми ме повеждат по тесен коридор с таван, който постепенно се издига все повече. Крясъците на петдесет милиона души се приближават. А после изведнъж навлизам в главното пространство и ревът става оглушителен.

Стадионът е осветен в приглушена синя светлина. Десетки цветни лъчи на прожектори разрязват пространството напред-назад. Пътеките са задръстени до откат от зрители, които размахват саморъчно направени плакати на любимите си уайлдкард играчи — всички те са се събрали тук, за да ни видят в плът и кръв. През лещите си виждам огромни плаващи холографски екрани, наредени по края на централната арена. Всеки от тези екрани върти кадри с всеки уайлдкард играч в действие, докато изпълнява някои от най-популярните си ходове в играта. Играчите сякаш изскачат направо от екрана като великански триизмерни фигури и всеки път, щом направят добър ход, публиката крещи с цяло гърло.

Пред очите ми се появява известие, а нивото ми скача с две нагоре.

Официален участник във Военния набор! Поздравления!

+ 20 000 точки. Резултат за деня: + 20 000

Минахте в следващото ниво!

Ниво 28 | Б- 30 180

Спечелихте съкровище!

Първите редове на стадиона са започнали да се пълнят с уайлдкард играчи. Докато гидовете ме въвеждат на един от редовете, аз ги оглеждам. Всички изглеждат горе-долу на моята възраст. Опитвам се да свържа някои от тези хора с персонажите им в Warcross. Погледът ми се спира върху познатите ми лица. Абени Леа, представител на Кения. Тя се нарежда сред петдесетте най-добри в света. Ето го и Иво Ериксон, представител на Швеция. Хазан Демир, момиче от Турция. Чудя се дали ще е глупаво да им поискам автографи.

„Време е за работа!“ — напомням си. Мълчаливо вдигам два пръста нагоре и включвам щитовете си, а после издирвам защитата, покриваща целия купол. Хидео ми даде специална идентификация и достъп до базата данни на „Хенка Геймс“, но тя ще ме направи лесно проследима както от него, така и от всеки по-опитен хакер. Тоест, ако другите ловци на глави ме наблюдават — или Нула ме наблюдава — може и да ме забележат и да ме разкрият. Затова решавам да не я ползвам и да разчитам на собствената си тактика — подобрих собствения си достъп, за да остана в сянката на официалната мрежа. Моят начин по-добре ще ме опази от проследяване. Ако Хидео има проблем с това, ще трябва да ми го каже след набора.

Не ми отнема много време да проникна вътре. На места из стадиона се появяват цифри и букви, обозначаващи зоните, където кодът генерира частици виртуална реалност върху съществуващата сцена. Върху всичко е наложен тънък чертеж на стадиона. И най-важното — над главата на всеки човек в арената се появяват данните му, изписани с мънички сини цифри — толкова са много, че сякаш се сливат в ивици.

Най-накрая се добирам до мястото си. Зад нас стадионът надава още една пронизителна серия писъци, щом гигантските плаващи екрани показват монтаж с най-добрите разигравания на отбор „Ездачите на феникси“ от миналата година.

— Здравей! — Обръщам се и виждам момиче, което тъкмо ме е сръчкало с лакът. Има червеникаворуса коса, вързана ниско отзад на рошава опашка, а бледата ѝ кожа е обсипана с лунички. Тя ми се ухилва накриво. Щом заговаря отново, виждам пред очите си прозрачния английски превод. — Ти Емика ли си? — Погледът ѝ се плъзва нагоре към шарената ми коса, а после надолу към ръкава с татуировки. — Онази, дето нахълта в церемонията по откриването?