Мари Лу - Warcross

Кимвам.

— Здрасти.

Момичето ми кимва в отговор.

— Аз съм Зиги Фрост от Германия.

Очите ми се отварят широко.

— Да, бе! Знам те! Ти си един от най-добрите крадци! Толкова много твои игри съм гледала!

Личи си, че тя бързо-бързо чете немския превод на думите ми, който сигурно се ниже пред очите ѝ. После така грейва, та чак ми се струва, че може да се пръсне. Пресяга се напред и бутва някой, седнал на предния ред.

— Юебин! — възкликва тя. — Я виж, имам си фенка!

Бутнатото момче изсумтява с досада и се обръща на седалката си.

— Браво на теб — измърморва той на китайски, а аз чета превода на думите му. Погледът му се отмества към мен.

— Здрасти — казва той. — Ти ли си момичето, дето се вкара в мача за откриването?

Вечно ли ще ме знаят само с това? Момичето, дето се вкара?

— Здрасти — казвам аз и протягам ръка. — Аз съм Емика Чен.

— А! Американката — отвръща той ухилен и ми стисва ръката. — Знаеш ли мандарин?

Поклащам глава. Баща ми знаеше точно пет китайски фрази и четири от тях бяха псувни.

Той свива рамене.

— Е, добре. Аз съм Юебин от Пекин.

Усмихвам му се в отговор.

— Най-добрият боец в листата?

Усмивката му разцъфва.

— Да. — Той се пресяга и сръчква Зиги. — Видя ли? Не само ти си имаш фенове! — После пак ме поглежда. — Значи сега си с уайлдкард? Честито де, това е страхотно, наистина… Но не помня да съм те виждал в челото на ранглистата тази година.

— Така е, защото всички са я вписали в последния момент — изчуруликва Зиги. — Самият Хидео е одобрил номинацията.

Юебин подсвирва.

— Явно си го впечатлила!

Значи слуховете за мен са плъзнали. Не искам всички в Warcross да ме знаят баш пък така — момичето, дето се хакна в игра от едната си тъпота, а после се набута във Военния набор с уайлдкард, защото Хидео му купи място. Ами ако Юебин заподозре, че съм включена в набора по други заслуги?

„Не си прави такива очевадни изводи. За него ти си тук само за да играеш Warcross” — напомням си. Насилвам се да се усмихна на Зиги и свивам рамене.

— Няма особено значение. Най-вероятно ще ме изберат последна.

Зиги само се разсмива добродушно и ме тупва по рамото.

— Как беше оня лаф? „Никога не казвай никога“? — отвръща тя. — А и не помниш ли годината, когато онзи играч, Лирой някой си, взеха, че го избраха в „Преследвачите на бурята“, макар че той все се буташе и объркваше играта на целия отбор? Божичко, беше ужасен! — Твърде късно се усеща, че пак ме е обидила, без да иска. — Такова де, не че ти си толкова зле като Лирой! Искам да кажа, че то никога не се знае, тоест… абе, нали ме разбираш.

Юебин я поглежда насмешливо, а после ми се усмихва.

— Недей да ѝ се връзваш на Зиги — казва той. — Тя никога не знае кога какво да каже.

Зиги му се намръщва.

— Ти си тоя, дето никога не знае кога какво да каже!

Забравят ме и почват да се заяждат помежду си, а аз мълчаливо пускам кода си по тях и посъбирам някои данни, които изскачат пред очите ми. Полетите им до Токио, дупките в графика им, най-скорошните им съобщения и имейли, всичко, което би ми помогнало да забележа нещо подозрително в държанието им. Свалям всичко това и го запаметявам, за да го анализирам по-късно. Но дори и само при бързия преглед никой от техните профили не ми изглежда странен. Безобидни съобщения. Прекалено прости пароли. Никакви възможни щитове от какъвто и да било вид за защита на данните им. В линка на Юебин дори се е намъкнал вирус и го забавя.

Но пък това може и да са само добре изградени фасади. Трудно е да се каже, без да съм видяла всичкото им инфо, лични имейли и съобщения, съхранени спомени — все криптирани неща, до които дори „Хенка Геймс“ нямат достъп. Имам нужда от пролука, през която да вляза, слабост, както когато откраднах пауъръпа по време на церемонията по откриването. Имам нужда от още един пробив в модела.

Основното осветление на стадиона намалява, а въртящите се прожектори сменят цвета си. Възгласите на публиката се усилват. Поглеждам надолу към редицата от седалки и я проследявам чак до ръба на централната арена. Сега всички места са заети. Опитвам се да разпозная някои от другите уайлдкард играчи и да ги свържа с познатите ми играчи с най-висок рейтинг. До мен Зиги и Юебин престават да се карат и всички изпъваме гърбове в очакване.

— Дами и господа!

Сега лъчите на прожекторите се устремяват към центъра на арената, където е застанал водещ, облечен с фланелка с логото на Warcross.

— Фенове на Warcross по цял свят! — гърми гласът му. — Добре дошли на Военния набор! Към състава на вашите любими Warcross отбори сега ще прибавим и някои уайлдкард играчи!