Мари Лу - Warcross

След тази среща ми е наистина трудно да повярвам на думите на Кен.

Когато Джиро ме оставя пред хотела и се качвам в апартамента, подаръкът — красива кутия от черен велур — вече стои на бюрото ми. До него има лъскав плик с отпечатаното в златно лого на Warcross. Дълго се взирам невярващо в него, после се навеждам и отварям кутията.

Вътре има чисто нов електрически скейтборд от лимитирана серия, лъскав и лек, елегантно оцветен в черно и бяло. Вземам го невярващо и тествам тежестта му в ръцете си, а след това го оставям на земята и се мятам отгоре му. Откликва на движенията ми като мечта.

Бодигардовете на Хидео сигурно са му казали за моя стар, разнебитен скейтборд. Този като нищо струва поне петнайсет хиляди долара. Колко пъти само съм го гледала по каталозите, представяла съм си колко ли меко и бързо вози. Прочитам картичката към него.

За теб. Ще се видим на Военния набор.

Х. Т.

Първо ме разпитва. После ми изпраща подаръци. Погледът ми се насочва към плика до кутията. Само преди два дни стоях пред вратата на гарсониерата си в отчаяние, загледана в яркожълто предупреждение за изгонване. Сега посягам към плика, отварям го и вадя покана от тежка, плътна черна хартия, отпечатана със златни букви.

Госпожица Емика Чен

е официално поканена да участва

във Военния набор с уайлдкард

на 3 февруари

Гледам Военния набор всяка година. Винаги се провежда в „Токио Доум“ седмица след звездното откриване пред препълнен с петдесет хиляди пищящи фенове стадион и всички погледи са насочени към играчите с уайлдкард, насядали на първите редове на стадиона около централната арена. Един по един шестнайсетте официални отбора по Warcross избират най-добрите от поканените с уайлдкард играчи.

Феновете на Warcross познават наизуст повечето от тях, защото обикновено уайлдкард се дава на участници с най-високи резултати в играта, от онези с постоянно присъствие в челото на ранглистите и милиони последователи. Миналата година първата избрана беше Ана Каролина Сантос, представителка на Бразилия. По-предната година — Пен Уашовски от Полша, който сега играе за отбор „Преследвачите на бури“. А още по-предната година — Кенто Парк от Южна Корея, който сега е в отбор „Андромеда“.

Но аз съм свикнала да следя развитието на цялото това безумие от къщи, с очилата. Този път ще седя на първите редове в „Токио Доум“.

Ръцете ми треперят, докато колата ми навлиза в улиците край купола на стадиона. Погледът ми е все тъй прикован в пейзажа навън. Таймс Скуеър ми се струваше полудял по Warcross, но той е нищо в сравнение с центъра на Токио. През контактните лещи цялото главно кръстовище на Шибуя [5] Шибуя е един от най-оживените и цветни райони на Токио. Пълен с магазини, ресторанти и нощни клубове, той се смята за център на младежката мода и култура. Известен е и със статуята на кучето Хачико. — Бел. ред. грее от плаващи из въздуха екрани, които въртят снимките на всички играчи с уайлдкард и показват клипове от минали военни набори. Орди от пищящи фенове се струпват под тях по улиците. Колата ни прекарва по специална отцепена отсечка, през която ни повежда полицейски патрул. Докато минаваме, хората по тротоарите махат на колата. Не виждат през затъмнените стъкла, но знаят, че по този маршрут минават колите, возещи уайлдкард играчите. Само зяпам развълнуваните им лица.

Там горе, върху цялата стена на един небостъргач, се появява моя снимка. Стара снимка от втората ми година в гимназията — последната ми година в училище преди да ме изключат. На нея изглеждам сериозна, косата ми е изправена и в поне десетина различни ярки цвята, а кожата ми е толкова бледа, че изглежда пепелява. Навсякъде са разпръснати заглавия за мен.