Мари Лу - Warcross

Този път повреденото място е много по-трудно откриваемо. Оставям зрението ми да се разфокусира и подсъзнанието ми да изплува, да търси нарушението в структурата. За да си вкарам всичко това в главата, са ми нужни няколко минути, но най-сетне спипвам сбърканата част от кода.

— Тук — посочвам аз и се намръщвам. — Същата работа. Който и да е тази Нула, той е впрегнал нивото да му докладва данни за всеки един участник и зрител на играта. — После се вглеждам. — Чакай… Тук има още нещо. Той почти е извадил от строя нивото, нали?

Хидео не ми отговаря веднага, а когато отмествам очи от кода, виждам, че ме изучава с поглед.

— Какво? — питам.

— Как го откри? — пита той.

— Какво да съм открила? Сбъркания код ли? — свивам рамене. — Ами просто го… забелязах.

— Струва ми се, че не разбираш. — Той пъха ръце в джобовете си. — На най-добрите ми инженери им отне цяла седмица да го открият, а ти го направи за няколко минути.

— Значи, може би са ти нужни по-добри инженери.

Като че ли покрай Хидео никак, ама никак не мога да си сдържам езика. Явно хладното му държание ме предизвиква по някакъв начин. Но той просто ме гледа замислено.

— И как би го поправила?

Вниманието ми се връща към компрометирания код.

— Преди време баща ми ме научи да възприемам всичко наведнъж — промърморвам и плъзгам ръка по виртуалния текст. — Не е нужно да разглеждаш всеки детайл поотделно, а само да обхванеш цялостната картина и да откриеш слабото ѝ място. Както отстъпваш назад и забелязваш, че картината на стената е окачена накриво, ако ще и да е с милиметри.

Протягам ръка и хващам кода, издърпвам един огромен отсек от него и го отделям настрана. После го заменям с един-единствен, ефикасен ред.

— Готово — казвам, облегнала ръце на хълбоците си. — Така е много по-добре.

Когато се обръщам очаквателно към Хидео, виждам, че той анализира промяната ми. Не коментира. Може би съм издържала изпита му.

— Става — казва след минута.

Става. Става? Свъсвам вежди.

— Защо някой ще има интерес да събира всички тези данни и да осуетява игрите?

— Колкото са достоверни твоите догадки, толкова са и моите.

— Безпокоиш се, че той пак ще саботира игрите.

— Безпокоя се, че прави нещо много по-лошо. Отказвам да спра игрите, да отстъпя пред заплахите на един хакер — но безопасността на публиката е нещо, което не желая да излагам на риск.

Хидео поглежда настрана. Светът отново се завърта шеметно и изведнъж отново седим в офиса му. Внезапната промяна ме стряска. Ще ми отнеме време да свикна с тези контактни лещи.

— С настоящия ти статут на знаменитост реших, че ще е най-добре да те скрием пред очите на всички. Това ще ти позволи да си по-близо физически до другите играчи.

— А защо искаш да съм близо?

— Характерът на атаката ме навява на подозрението, че Нула е един от тях.

Един от професионалните играчи. Имената им претичват през ума ми.

— А за какво ще се съревновавам с останалите ловци? Каква ще е наградата за главата му?

— Всеки от вас ще може да вижда сумата на възнаграждението като чакаща за прехвърляне в банковата си сметка. — Хидео се навежда напред и подпира лакти на коленете си. Поглежда ме многозначително. — Ако решиш да се откажеш, ако прецениш, че не ти се поема такава задача и такава отговорност, ще те откарам с частен самолет обратно в Ню Йорк. Можеш да приемеш всичко това като една малка ваканция и да продължиш живота си постарому. Независимо от отказа ти, ще ти изплатя щедра сума за участието и като благодарност за улавянето на важна слабост в защитата ни. Обмисли го, не бързай.

Сума за участието. Чувствам се, сякаш Хидео ми предлага пари от съжаление, лесен изход, в случай че предизвикателството надхвърля възможностите ми. Представям си как се качвам на самолета обратно за Ню Йорк и се завръщам към стария си живот, докато някой друг ловец залавя Нула. Възможността да разреша тази задача — може би най-голямата загадка, която съм получавала шанса да разгадая — буди пареща тръпка у мен. Този път ще победя.

— Вече съм го обмислила — казвам. — Ще участвам.

Хидео се усмихва и се изправя.

— Инструкциите за Военния набор скоро ще ти бъдат предоставени, а също и покана за партито по случай един от откриващите сезона мачове. Междувременно направи списък на всичко, което смяташ, че ще ти е нужно от мен. Кодове за достъп, профили и т. н. — Изправя се. — Подай ми ръката си.

Поглеждам го предпазливо, после изпъвам ръката си напред. Той я хваща и я обръща с дланта нагоре. После задържа собствената си ръка на сантиметър над моята, докато върху кожата ми не се появява черен правоъгълник, наподобяващ кредитна карта. След това притиска леко пръст към дланта ми и изписва името си. Усещането за кожата му, движеща се върху моята, спира дъха ми. Виртуалната кредитна карта примигва в синьо за момент, оторизирайки подписа му, после изчезва.