Мари Лу - Warcross

— Не цели да те сплаши — подвиква весело, докато вратите се затварят зад нас.

— Така… — заговаря Хидео, докато вървим надолу по коридора, излизащ в главния атриум. — За пръв път си в Япония, нали?

Кимвам.

— Хубаво е тук. — Защо всичко, което кажа, изведнъж зазвучава тъпо?

Сега започвам да забелязвам как все повече и повече служители забавят крачка, за да ни обърнат внимание. Когато се разминава с тях, Хидео неизменно им кима с глава за поздрав.

— Благодаря ти, че дойде толкова отдалече.

— Аз благодаря — отговарям. — Следя кариерата ти от самото начало, когато за пръв път попадна под светлините на прожекторите. За мен е огромна чест.

Хидео ми кимва вежливо и се питам дали не му е омръзнало да слуша това от всеки, с когото се среща.

— Съжалявам, че ти прекъснах седмицата, надявам се пътуването да е минало достатъчно добре.

Той сериозно ли говори?

— „Добре“ е твърде слабо казано — отговарям. — Господин Танака… Хидео… Благодаря, че изплати дълговете ни. Не трябваше.

Хидео махва безгрижно.

— Не ми благодари. Брой го за авансово плащане. Откровено казано, учуден съм, че човек с твоята дарба изобщо има дългове. Несъмнено някоя технологична компания вече е забелязала уменията ти.

— Аз… — прехапвам устни, срам ме е да кажа истината толкова скоро. — В досието ми фигурират някои неща… Говоря за криминалното си досие. Нищо чак толкова сериозно… Но две години ми беше забранено да докосвам компютър. — Решавам да не споменавам смъртта на баща ми и пребиваването в детския дом.

Хидео свива рамене и за моя изненада не настоява да продължа.

— Достатъчно хакери съм наемал и умея да различа добрия хакер от пръв поглед. Рано или късно щяха да те открият. — Той ми намига. — И ето че си тук.

Хидео ни повежда зад един завой и към още една плъзгаща се врата. Влизаме в празен офис. Прозорците са от пода до тавана. В единия ъгъл е изрисуван яркоцветен стенопис — пъстра вихрушка от стилизирани нива на играта. В другия ъгъл има лъскави дивани. Вратите се затварят зад гърба ни и оставаме насаме.

Хидео се обръща към мен.

— Знам, че си се видяла пръсната навсякъде из интернет през последните два дни — казва той. — Но досещаш ли се защо си тук?

Защото нещо си се объркал. Вместо това обаче казвам:

— По време на полета господин Едън каза, че ще ме включите във Военния набор.

Хидео кимва.

— Ще те включим, освен ако ти не желаеш.

— Означава ли това, че желаеш тази година да се състезавам в турнира по Warcross?

— Да.

Вдишвам рязко. Щом чувам потвърждението от създателя на Warcross, всичко става твърде истинско.

— Защо? — питам, поклащам глава и вдигам безсилно ръце във въздуха. — Е, да де, като играч си ме бива, но нито съм включена в международни ранглисти, нито нищо! Заради рейтинга ли ме вкарвате? Като някакъв маркетингов ход?

— Ти имаш ли изобщо представа какво направи, като скочи в играта по време на откриването?

— Осуетих най-важния мач за годината? — осмелявам се да предположа.

— Успя да проникнеш през защита, която почти никога не е била пробивана.

— Съжалявам. Този хак не бях го пробвала никога досега.

— Аз си мислех, че е станало случайно.

Поглеждам го. Думите му са тихи и сериозни, ала в очите му трепка весело пламъче. Поднася ме заради изпелтечените извинения при първия ми телефонен разговор.

— Този хак не бях го пробвала случайно никога преди — преобразувам аз изказването си.

— Не ти го казвам, защото ти се сърдя за нахлуването. — Вдига вежда насреща ми. — Макар и да предпочитам да не се повтаря. Казвам ти го, защото имам нужда от твоята помощ.

Нещо в предишното му изказване разпалва интереса ми.

— Каза, че тази защита почти никога не е била пробивана. Кой друг е успял да влезе?

Хидео отива при диваните, сяда и се обляга назад. Приканва ме с жест да седна срещу него.

— Точно затова ми е нужна твоята помощ.

Разбирам светкавично.

— Опитваш се да заловиш някого. А най-добрият начин за това е да ме включиш в тазгодишните игри.

Хидео накланя глава към мен.

— Чувам, че си ловец на глави.

— Да — отвръщам. — Излавям играчи на Warcross с огромни хазартни дългове и всеки друг, когото полицията няма време да спипа.

— Значи би трябвало да си запозната с подземния свят, зародил се след излизането на моите първи очила на пазара.

Кимвам.

— Разбира се.

Под нормалния интернет винаги е съществувал процъфтяващ подземен свят. Това е онази част от онлайн пространството, която не виждате, която никоя търсачка никога няма да ви покаже. Там, където никога не можете да влезете, освен ако не сте наясно какво правите. Тъмната мрежа е мястото, където се осъществяват хакерските сборища, наркотрафикът, продажбата на секс и наемането на убийци. Избухналата популярност на Warcross и очилата НевроЛинк не са променили това. Същият подземен свят съществува и сега във виртуалната реалност, само че се нарича Тъмните светове — криптирани, опасни виртуални пространства, из които често бродя и издирвам престъпниците, които обичат да се навъртат там.