Мари Лу - Warcross

Намирам се насред стая с поразителен изглед към Токио. В единия ѝ край около маса за съвещания са се разположили на фотьойли няколко души: две жени, едната облечена с пола и блуза, а другата — с фланелка на Warcross, блейзър и джинси. Млад златокос мъж е седнал между тях и прави някакви жестове с ръце във въздуха. Имената им не са изписани над тях, вероятно защото са ги изключили, но разпознавам мъжа — това е Кен, който разговаря с мен в частния самолет. Двете жени му възразяват и навлизат в подробности за някакво ниво на шампионата по Warcross.

Погледът ми се измества от тях към последния човек в стаята.

Той седи на лъскав сив диван точно до масата за съвещания, подпрял лакти на коленете си. Останалите трима несъзнателно са се извърнали към него, явно заинтересовани от мнението му. Облечен е с лъхаща на свежест бяла риза с яка — двете най-горни копчета са небрежно разкопчани, а ръкавите са запретнати до лактите, с чифт прибрани тъмни панталони и тъмноалени обувки с връзки, оксфордски модел. Единственият свързан с играта аксесоар, който носи, са чифт семпли сребърни копчета за ръкавели, блещукащи на слънцето — и двете с формата на логото на Warcross. Очите му са много тъмни, обрамчени от дълги мигли. Косата му е разрошена, гъста и гарвановочерна, с интересен тънък сребрист кичур от едната страна.

Хидео Танака от плът и кръв.

Той поглежда към мен.

— Госпожице Чен — казва и се надига с грациозно движение от дивана. После идва при мен, отмерва лек поклон и ми протяга ръка. Висок е, жестовете му излъчват лекота и непринуденост, лицето му е сериозно. Единственото му несъвършенство са кокалчетата на ръцете — ожулени и покрити с пресни белези, стряскащи върху иначе фините му длани, сякаш се е бил. Улавям се, че зяпам с любопитство, но успявам да се възпра точно навреме и също протягам ръка. Усещам движенията си тромави като на слон. Макар и по облекло да не се различавам чак толкова от останалите, неговият непринуден стил ме кара да се чувствам мръсна и зле облечена.

— Здравейте, господин Танака — отговарям и не знам какво още да кажа.

— Наричай ме Хидео, моля. За мен е удоволствие. — Ето го онзи негов гладък и фин британски акцент. Той обгръща с дланта си моята и я стисва, а после поглежда към другите. — Нашият главен продуцент на турнира, госпожица Лиана Самюълс. — Той пуска ръката ми, за да посочи с ръка жената с полата и блузата.

Тя ми се усмихва сърдечно и си нагласява очилата.

— Радвам се да се запознаем, госпожице Чен.

Чак сега я разпознавам — това е младата жена, вървяща под ръка с Хидео на благотворителния бал във видеоклипа, който пуснаха точно преди мача на церемонията по откриването.

Хидео кимва към втората жена, с фланелката и блейзъра.

— Моята заместничка госпожица Мари Накамура, главният ни оперативен директор.

Разпознавам и нея — виждала съм я да изчита множество съобщения, свързани с Warcross. Тя ме поздравява с леко свеждане на глава.

— Приятно ми е, госпожице Чен — усмихва ми се. Връщам ѝ поклона както мога.

— А с нашия творчески директор вече се запознахте — завършва Хидео и посочва с глава Кен. — Той е мой бивш състудент от Оксфорд.

— Но не са ни запознали лично! — Кен скача от стола си и с две крачки се оказва пред мен. Стисва ми ръката ентусиазирано. За разлика от Хидео, топлината в погледа му може да стопи и сняг през зимата. — Добре дошла в Токио. Успя да ни впечатлиш всички! — Той хвърля поглед към Хидео и единият ъгъл на усмивката му се вдига още по-нагоре. — Той не всеки ден докарва със самолет някого от другия край на света за лично интервю.

Хидео поглежда приятеля си и вдига вежда.

— Теб те докарах със самолет от другия край на света, за да постъпиш в компанията.

Кен се разсмива и махва безгрижно.

— То това беше преди години! Както казах, такива работи не се случват всеки ден. — Усмивката му се завръща към мен.

— Благодаря — решавам да кажа. Зашеметена съм от запознанството с четирима легендарни създатели в рамките на десет секунди.

Главният оперативен директор, Мари, се обръща към Хидео и го пита нещо на японски.

— Продължете без мен — отвръща Хидео също на японски, а после плавно минава пак на английски. Погледът му отново се спира върху мен. — Ние с госпожица Чен ще си поговорим.

Ще си поговорим. На четири очи. Слисана, усещам как горещина облива бузите ми. Ала Хидео като че не забелязва и ми кимва да го последвам извън стаята. Зад гърба ни останалите подновяват разговора си. Само Кен среща погледа ми, когато им хвърлям последен поглед през рамо.