Мари Лу - Warcross

— За да си купуваш каквото ти е нужно по време на престоя ти — обяснява той. — Без ограничения, без въпроси. Просто използвай дланта си всеки път, когато купуваш нещо, и плащането ще мине директно през това. Изключи го, като подпишеш собственото си име върху дланта си. — После ме поглежда косо. — И моля те, бъди дискретна. Предпочитам да не информирам обществеността за нашето разследване.

Какво ли не бих дала през най-трудните си седмици, за да имам карта като тази. Прибирам ръката до тялото си, а усещането от подписа му все още прогаря дланта ми.

— Разбира се.

Хидео ми подава ръка. Изражението му отново е самата сериозност.

— В такъв случай очаквам с нетърпение следващата ни среща — казва без абсолютно никаква индикация в тона, че наистина го мисли.

Погледът ми отново се стрелва към ожулените кокалчета на ръцете му, а после му стисвам дланта.

Последните мигове са ми като в мъгла. Хидео се връща в залата си за съвещания, без да ме погледне повече. Мен ме придружават отново до фоайето на студиото, подписвам още някакви документи, а после ме изпровождат до колата ми. Щом се качвам и се настанявам, въздъхвам тежко и продължително — не съм и усетила от колко време съм притаила дъх. Сърцето ми все така блъска в гърдите, ръцете ми треперят при спомена от срещата. Най-накрая, след като отдавна сме оставили студиото зад гърба си, бъркам в джоба си, вадя телефона и колебливо влизам в банковата си сметка. Тази сутрин имах тринайсет долара. С каква сума ме изкушава Хидео?

Най-накрая страницата със сметката ми се зарежда на екрана. Втренчвам се в нея, загубила ума и дума.

Предстоящ депозит: 10 000 000 щатски долара

Налага ми се да презаредя страницата още няколко пъти, преди да повярвам на изписаната там цифра. Не се променя. Десет милиона.

Възнаграждение от десет милиона долара . Хидео се е побъркал.

Най-голямото възнаграждение, което съм виждала някога, е петстотин хиляди долара. Тази сума надхвърля всичко. В тази задача трябва да се крие нещо повече от онова, което Хидео разправя. Не може да е толкова проста — да хванеш някакъв си хакер, който само се опитва да обърка игрите, та ако ще и тези игри да са Световният шампионат.

Ами ако задачата е по-опасна, отколкото си мисля?

Тръсвам глава. Warcross е делото на живота на Хидео. Най-голямата му страст. Отново се сещам за искрата на напрежение, която видях в очите му, когато ми показа контактните лещи. Аз наистина притежавам специфичен набор от умения, привлекателни за него — аз съм ловец на глави, хакер и фен на Warcross, до голяма степен отлично запозната с функционирането на играта. Може би действително му е трудно да изнамери преследвачи, подходящи за задачата.

Мислите ми се връщат към срещата ни. Образът на перфектния Хидео, който си бях изградила през годините чрез документалните филми и списанията, няма много общо с мъжа, когото срещнах току-що — снизходителен, студен, неусмихващ се, реалността на митологичната фигура, която бях сътворила в главата си.

„Не цели да те сплаши“, бе настоял Кен. И въпреки това Хидео е издигнал стени около себе си и те правят учтивостта му обидна, а намеренията му — неясни. Може би всичко това е част от факта, че е червив с пари, и следователно няма нужда да се разкрива пред никого.

Или може би просто не ме харесва особено. Настръхвам при тази мисъл. Хубаво. И аз не го харесвам чак толкова много.

Освен това няма нужда да харесвам клиента, за да работя за него. Със сигурност не харесвам полицията, за която работех така често. Трябва просто да си върша работата, да го държа в течение с напредъка си и да хвана Нула преди другите. Единственото, което трябва да направя, е да спечеля възнаграждението.

Десет милиона долара . Повече никога няма да ми се наложи да се притеснявам за дългове. Мога да се подсигуря до живот. Ако спечеля наградата, всичко се променя. Завинаги . Остава само да заловя Нула преди всички останали.

Десет милиона долара. Мисля си за татко, тъй често окъснял по нощите, когато си мисли, че съм си легнала, отпуснал глава върху ръцете си, вторачен в купчината с просрочени сметки. Спомням си как се взираше мрачно в блестящия екран, залагайки за пореден път пари, които нямаше, с надеждата, че този път, този път, ще спечели.

Десет милиона долара. Аз мога да спечеля. Никога вече няма да се тревожа за дългове. Ще съм в безопасност през целия си живот. Ако спечеля това възнаграждение, всичко ще се промени. Завинаги. Когато спираме пред хотела ми, съобщение иззвънява и се появява пред погледа ми. От Кен е.