Мари Лу - Warcross

— Татко. Ти каза, че не трябва да си харчиш парите така.

— Знам какво съм казал.

— Каза, че ще спреш.

— Емика.

Не долових предупреждението в тона му.

— Ти обеща — настоях, повишавайки глас. — Сега пак няма да имаш пари за сметките. Ти каза…

— Млъкни.

Гласът му изплющя като камшик. Вцепених се, думите увехнаха на езика ми. Шокирана, се извърнах към бащиното лице. Най-сетне очите му се взряха в моите и искрите в тях заблестяха трескаво от ярост. Бяха зачервени от плач. И светкавично разбрах какво се е случило. Само едно нещо можеше да превърне баща ми от нежен и безгрижен човек в сърдит и жесток.

Майка ми му се беше обадила.

Яростните искри вече бяха започнали да гаснат.

— Не исках да го кажа… — каза той и поклати глава, сякаш бе объркан. — Еми…

Но вече и у мен се бе надигнал гняв. Преди татко да успее да каже още нещо, направих крачка встрани и свих устни.

— Тя ти се обади, нали? И какво ти каза този път? Че ѝ липсваш?

— Емика… — Той посегна да ме хване за лакътя, но аз вече се бях извърнала и тичах към стаята си. Пронизителен звън отекна в ушите ми. Последното, което видях, преди да затръшна вратата, бе баща ми, застанал пред недовършеното си творение, фигурата му прегърбена, извърната в моята посока. После изпълзях на леглото си и се разплаках.

Изминаха часове. По-късно същата нощ вратата ми се открехна едва-едва и видях баща ми да наднича вътре с чиния, препълнена с пица, в ръка.

— Може ли? — попита тихо той.

Изгледах го сърдито изпод одеялата, а той влезе и затвори вратата след себе си. Тъмни кръгове ограждаха очите му. За пръв път осъзнах колко изтощен изглеждаше и че сигурно не беше спал добре от няколко дни. Той седна на ръба на леглото ми и ми подаде чинията. Искаше ми се да се инатя, да продължа да се сърдя, но мирисът на домати и разтопено сирене накара стомаха ми да изкъркори. Надигнах се да седна и посегнах да си взема парче.

— Годишникът ти изглежда зашеметяващо, Еми — каза той, след като изгълтах парчето като вълк. После ми се усмихна уморено. — Личи си колко упорито си се трудила по него.

Свих рамене — още не бях готова да го оставя да му се размине, и награбих второ парче пица.

— Та значи, какво ти се случи днес? — измърморих.

Той се умълча за дълго.

— Тя се обади.

— Какво иска този път? — попитах. Но вече знаех. На всеки пет-шест месеца, майка ми се обаждаше да му каже, че ѝ липсва, а след това отново изчезваше. Мен никога не ме споменаваше. Нито веднъж.

Когато попитах отново, татко извади телефона си. Обърна го към мен, без да обели и думичка. Погледнах екрана. Майка ми му беше изпратила снимка на ръката си. На пръста ѝ имаше огромен диамантен пръстен, изсечен в брилянтен квадрат. Отново погледнах към уморените очи на татко.

Беше толкова красива. Но красотата кара хората да простят на хиляди жестокости.

Поседяхме така, без да си кажем нищо. После докоснах нежно ръката му. Той погледна надолу, настрани от мен — срам го беше да ме погледне в очите.

— Съжалявам, Еми — каза той с немощен глас. — Много съжалявам. Аз съм глупак.

Само поклатих глава. И когато обвих ръце около шията му, той ме прегърна силно. Опитваше се да сглоби отново парченцата живот, който тя бе оставила след себе си.

Сепвам се и се будя, по лицето ми текат сълзи, ръцете ми са стиснати в юмруци. Часовникът на телефона ми показва 3:34 след полунощ, телевизорът в стаята ми още работи и е зациклил на новините.

Лежа неподвижно и мълча. Минава време, преди ръцете ми да спрат да треперят и тялото ми отново да се отпусне в леглото. Принуждавам се да се съсредоточа върху новините, мъчейки се да се отърся от спомените. Репортерът вече е започнал да обсъжда уайлдкард играчите, които ще заменят мен и Рен.

— Бренър Лионс, 72-ро ниво, уайлдкард играч от Шотландия, който сега ще представя „Ездачите на феникси“ като техния нов архитект! И Джаки Нгуен, боец…

Гласът на репортера утихва и се превръща в неразгадаем шум, щом мислите ми се насочват към съотборниците ми. Какво ли си мислят те сега? Публичното обяснение за напускането на Рен беше, че са го хванали в опит да се договори с конкурентен отбор за дял от печалбите от шампионата. Обяснението за мен беше, че съм получила смъртни заплахи, след като връзката ми с Хидео е станала публично достояние.

Хидео . Казаното от него се връща отново и отново в мислите ми, тъй несъмнено и тъй отчетливо, сякаш го бях записала като спомен.