Мари Лу - Warcross

И преди да успея да му кажа още нещо, той изчезва и ме оставя пак сама в стаята, вцепенена и втренчена там, където допреди миг се намираше виртуалният му образ.

Как е възможно това? Припомням си отново партито за откриването, когато се сблъсках с него и Макс Мартин и как той ми се хилеше подигравателно. Данните му изглеждаха напълно нормални, маскирани така, че да са неразличими от данните на обикновен играч. Не бях видяла инсталирани никакви щитове, които да пазят инфото му. Сигурно бе изградил цяла сложна система от фалшива информация, за да отклони от дирята всеки, който се опита да се добере до него. И сигурно ме е изучавал. Тръсвам глава. Бил е пред очите ми, а аз въобще не съм го забелязала. Напук на самата мен, една усмивчица се прокрадва в ъгълчетата на устните ми. „Копеле хитро!“ — мисля си.

Примижавам и поглеждам файла, опитвам се да го разбера. Ясно е, че е повреден — точно като парчето, което аз имам.

Погледът ми отново се стрелва към съдържанието на кутията ми.

Коледното ми украшение и татковата картина бяха унищожени, но унищожаването им не значеше, че от тях не са останали някакви следи, колкото и дребни и повредени да са. Изучавам хартийките, останали от някогашната скица на баща ми. Оцелели са само няколко парченца… но ако ги гледам достатъчно дълго, все още мога да разпозная безпогрешно, че там е нарисувана майка ми.

Изкарвам главно меню и бързо започвам да набирам с пръсти по бедрата си. Появява се превъртащ се списък. Пресявам го отзад напред, докато най-сетне стигам до деня на първия ни турнир по Warcross.

И тогава давам на пауза.

proj_ice0_HT1.0

Кликвам върху него. И много ясно, изскача съобщение за грешка, което ме уведомява, че файлът вече не съществува. Но този път пускам хак, който независимо от това принуждава файла да се отвори. Болничната стая около мен изчезва и потъвам сред поле от смачкан призрачен код.

Изцяло безсмислен, частично повреден — точно като файла, пратен от Тримейн. Дръпвам онова, което ми е изпратил, а после пускам двата файла заедно и ги снаждам в един. И изведнъж се събира достатъчно инфо, че файлът да се отвори.

Ахвам. Това е файл със спомен.

Стоя сред нечий записан спомен, Срещата се провежда на просторно, слабо осветено място… Изоставена гара? Каквото и да е, то със сигурност е истинско, физическо местоположение. Паяжини висят във въздуха между арките, тънки снопове лъчи прорязват мрака и се разбиват в прашния под. Хората са се събрали в широк кръг, но не разговарят, а лицата им са скрити в сенките. Някои са само виртуални фигури, сякаш са се логнали от всички краища на света.

— Парчето е готово — казва някой.

Сепвам се, когато осъзнавам, че думите идват от човека, чийто спомен гледам в момента. Това е гласът на Рен. Това е един от спомените на Рен.

Една от тъмните фигури кимва така леко, че за малко да го пропусна.

— Вързана ли е? — пита. Думите му излизат като шепот, но от начина, по който арките се извиват към тавана, мога да чуя думите му тъй ясно, като че стои точно до мен.

Гледната ми точка — Рен — кима.

— Ще тръгне в мига, в който последният свят от шампионата зареди.

— Покажи ми.

Авторитетът в гласа на мистериозната фигура ме кара да замръзна. Това е Нула в истинския живот, от плът и кръв.

Рен се подчинява. Секунда по-късно през слушалките ми зазвучава музика, познатият бийт на най-новото му парче. Когато стига до припева, той го паузира, след което изважда дълъг блестящ код и го вдига пред очите на всички.

— Това ще започне обратното броене на хакнатите артефакти — обяснява.

Поемам си рязко дъх. Хакнати артефакти? Отборите на финала ще имат хакнати артефакти?

Хакнати да правят какво?

— Добре — казва Нула.

После се оглежда из помещението, спира погледа си на всеки от присъстващите. Всеки от тях изважда пред себе си копие на задача, синхронизират се един с друг и проверяват напредъка си.

Рен също вади подобно копие. Очите ми се разширяват, докато го чета. Това търсех през цялото време — детайли за плана на Нула. По време на финалния мач той ще изключи оригиналните артефакти и ще ги замени с хакнати. Те ще са натоварени с вирус, който ще зарази играта и ще мине през всеки активен НевроЛинк потребител.

Ето защо Нула постоянно събира вътрешни данни за световете на Warcross. Ето защо е назначавал координати на последователите си. Искал е да се увери, че вирусът ще се активира на всяка локация, че никой щит няма да може да го спре.