Мари Лу - Warcross

Задъхвам се от напрежение, докато очите ми шарят трескаво по текста. Какво ще направи вирусът? Ще унищожи НевроЛинк? Защо ще иска да го унищожи? И какво ще причини това на хората, логнати по време на финалния турнир? Финалният турнир. Не е съвпадение, че е избрал точно този момент, за да отключи вируса. В пика на тази последна за сезона игра в НевроЛинк ще са се логнали максимален брой потребители. Хора от целия свят.

Защо Нула иска да унищожи тази технология, след като толкова го бива да борави с нея?

Рен отново проговаря.

— Трябва да провериш и още един — казва. — Емика Чен. Другият уайлдкард играч.

Нула се обръща към него.

— Открил ли си нещо?

— Тя е свързана с Хидео и извън турнира. По повече от един начини. Хванала е някаква диря и те търси. Ако открие нещо ценно и му докладва, той ще намери начин да спре всичко това.

При тези думи ме разтърсва студена тръпка. Рен ме е разкрил пръв; той е предупредил Нула за мен, може би дори по същото време, когато бях предупредила Хидео за него .

— Ще я проуча — гласът на Нула е спокоен. — Ще следим действията ѝ и ако се опита да го предупреди, ще ѝ попречим. Винаги можем да направим убийството двойно.

Споменът свършва. Докато гасне край мен, аз отново се връщам в болничната си стая. Седя с разтуптяно сърце, мислите ми бушуват и се чувствам по-самотна от всякога.

Двойно убийство. Тази среща трябва да се е състояла преди опита за покушение над Хидео — бях споделила информация с него и в отговор те бяха опитали да го убият. След това Нула беше дошъл при мен, за да ме предупреди да стоя настрана, предлагайки ми вместо това да се присъединя към него.

Взривяването на общежитието. Нула не се страхува да погне и мен.

Инстинктивно посягам да се свържа с Хидео.

Трябва веднага да му изпратя всичко това — да му разкажа за вируса на Нула, за хакнатите артефакти. Но ако се свържа с него, Нула може и да научи. А ако види, че Хидео прави нещо по финалния мач, за да провали плановете му, със сигурност ще разбере, че съм си комуникирала с Хидео. Тогава може да промени кардинално плана си и тогава всичко, което знам в момента, ще бъде безполезно.

Трябва да го спра, без Нула да ме заподозре, без участието на Хидео. А това означава, че трябва да измисля как да вляза във финалния мач, за да попреча на Нула да активира хакнатите артефакти.

Въздъхвам. Може би наистина съм затънала здраво. И една мъничка уплашена част от съзнанието ми ми напомня, че ако просто спра, ако си тръгна, както Хидео настоява, Нула може и да ми върне Световете на паметта.

Но при мисълта да зарежа отбора си, да изоставя Хидео , потръпвам. Ако си тръгна, какво ще стане? Погледът ми отново се връща към кутията до мен. Мога да се съсредоточа единствено върху разпръснатите останки от безценните си съкровища. В ума ми витае само мисълта за Нула, скрит зад непоносимата му маска, дразнещо непрозрачна, който ми нарежда какво да върша. Гневът ми се надига и стисвам здраво юмруци.

Хидео иска да не участвам в официалните игри и в преследването. Нула ме предупреди да стоя настрана. Но никога не ме е бивало да изпълнявам нареждания. Аз съм ловец на глави. И ако главата, която преследвам, е още на свобода, аз трябва да довърша започнатото.

Ставам от леглото, отивам в ъгъла на стаята под охранителната камера, посягам и изтръгвам жиците ѝ. Тя угасва. После се обаждам на Рошан и Хами. Щом откликват, заговарям шепнешком.

— Готови ли сте да чуете истината?

— Готови сме! — отвръща Рошан.

— Много хубаво. Защото малко помощ ще ми дойде добре.

Здравият разум би ми подсказал, че сегашният момент е възможно най-неподходящият да влизам пак в Тъмния свят. Едва не умрях при експлозия. Вече не работя по задачата, хакер и екипът му ме преследват, превръщат ме от ловец в плячка и са готови да ме ликвидират в мига, в който покажа признаци, че все така съм по дирята им. Може дори да ме преследват наемни убийци — сигурно вече са ме включили в лотарията на убийствата в Пиратското свърталище.

Ала нямам време.

Сега виртуалните ми кубинки газят из локвите в дупките по Копринения път, докато подминавам улица след улица, грейнали в червени неонови светлини, излъчващи имена и инфо на хора, разкрити в Тъмния свят. В тази част на Копринения път трафикът е по-голям — навалица от анонимни потребители се тълпи в улички и пред входове и създава усещането за нощен пазар. Горе са окачени своенравни нанизи от лампички и зад тях виждам отразената, обърната с главата надолу версия на града, увиснала над нас от небето. На минаване поглеждам сергиите. Една продава незаконни оръжия. Друга предлага дрога — подредена е като професионален онлайн магазин, където можеш да добавиш стоки в количката си, да получиш пратката след два дни и да оставиш ревю под описанието на продукта. Само дето през цялото време ще останеш анонимен. Трета сергия продава диетични хапчета, неодобрени от здравните служби, а друга до нея предлага оферти за гледане на живо на някое от по-известните разсъбличащи се момичета на Тъмния свят. Правя гримаса и отклонявам поглед. Един търговец е наредил в стройни редове на масата си виртуални стоки — всичко от златни пръстени до лъскави наметала, кожени ботуши с максимална здравина, платинени брони, церове и сандъци със съкровища. Има сергии за крадени творби на изкуството, бракониерска слонова кост, обмяна на виртуални банкноти и биткойни срещу японски йени и то е ясно, залагания и на Warcross, и на игри от Черния кръст.